Вдигна телефонната слушалка, набра един номер и изслуша три сигнала. Когато Джейн отговори, той каза, че трябва да я види.
25.
Одис дьо ла Фонтен беше по-впечатлен от това, което вестниците бяха нарекли изнасилване, отколкото от убийството, но най-силно впечатление му бяха направили парите. И Алфонс — неговият по-голям на години първи братовчед — ех, че пари беше докопал!
Одис не беше виждал никога толкова много пари на едно място. А Алфонс още не беше разопаковал спортния сак. При това Одис беше видял само свободната пачка стотачки, която Алфонс беше преместил в предния джоб на черните си торбести панталони.
Одис погледна отново към мястото, където беше тя, когато Алфонс стана да отиде до клозета. Джобът изобщо не беше се издул. Алфонс бе спрял по пътя за летището и си купи чифт сандали и хавайска риза, която носеше извадена над панталоните.
Отиде в тоалетната със спортния си сак, но и Одис би сторил същото, ако беше на мястото на братовчед си. Това е предвидливост.
Алфонс не беше обезпокоен. Защо да се безпокои? Сега изглеждаше съвсем различен — Одис бе убеден в това — с новите си дрехи и късата коса. На снимката във вестника той беше с прическа „афро“ и с началото на козята брадичка, която си беше пуснал преди година, но после я обръсна. Така че сега едва ли някой щеше да го познае в тъмния бар на летището.
Тази сутрин, след като майка му излезе, за да отиде на работа, Одис намали косата на Алфонс, а после напазарува за двамата.
— И гледай да не ни забъркаш в някоя беля с полицията — беше му казал Алфонс, като му отброяваше пет стотачки от пачката. — Купи за двама ни и някакви по-свестни дрехи.
Деветнадесетгодишният Одис бе отишъл в „Мейси“ на Скайлайн Мол и избра за себе си спортно сако, нов чифт „Адидас“ и няколко тениски. За Алфонс той взе няколко чифта торбести панталони, няколко тениски и фрак, който струваше почти стотачка. На връщане от Мол той мина покрай магазин за шапки и купи шапки „Богарт“ за двамата. Тогава още не бяха решили да пътуват за Хавайските острови.
Оставаха му още две небутнати стотачки и тридесет долара на дребно. Алфонс дори не му поиска рестото.
Измъкнаха се от къщи, преди двете сестри на Одис да си дойдат от училище и най-вече преди майката на Одис да се върне от работа. Тя не бе посрещнала с възторг посещението на беглеца Алфонс в дома й, но той беше единственото дете на сестра й и не й даваше сърце да го изпъди. Все пак не пропусна да му каже, че може да остане у тях само за една нощ, не повече.
Взеха колата на Одис и отидоха до една зала за хазартни игри в Сан Бруно. Стояха там до шест часа, през което време решиха да отидат на Хавайските острови и да постоят там, докато нещата тук станат по-безопасни. Ядоха пържоли в едно ресторантче, изпиха и по няколко чаши вино и се отбиха Алфонс да си купи ризата. Повериха колата на един дългосрочен паркинг.
Сега Одис се замечта за бяла мацка, докато чакаше Алфонс да се върне от тоалетната. Не беше чувал достатъчно за тях. Алфонс му беше казал, че те са като всички други жени. Не му се щеше да говори много за това.
Каза на Одис и това, че не е изнасилил момичето — тя му била приятелка — и че била починала случайно, което прозвуча съвсем естествено. Той се събирал от време на време с лоши другари, но никога не е имал намерение да убива някого съзнателно. Бил съвсем добро момче.
Погледна разписанието на самолетите, които летяха през нощта, и се запита дали този, с който ще лети няколко часа по-късно, ще бъде един от тях.
— Още един тур?
Алфонс беше поръчал някаква напитка с чадърче в нея, когато влязоха в бара. Одис изви глава и погледна към сервитьорката — мрежести чорапи чак до задника й върху едрите крака, руса коса, която ограждаше лице, достойно за манекенка, циците напърчени под предницата на блузата с дълбоко кръгло деколте.
Той й кимна.
— Какво пиете?
Одис се окашля.
— Още едно от тия. Не, две такива. — Усмихна й се. — Отиваме в Хаваи.
Тя също се усмихна.
— Чудесно. Завиждам ви. Какво пиете, май тай?
Одис не знаеше, но кимна.
— Да. Две от тия. — Беше му приятно, че момичето разговаря така любезно с него. Проследи я с поглед, докато тя се отдалечаваше към барплота. Добре върти задните си части. Дребно, малко дупенце като на повечето бели момичета, но има хубаво, много хубаво лице. Тя погледна към него от барплота и забеляза, че той я зяпа. Одис се усмихна. Тя също се усмихна.