— Но това разследване не е ли…? Не се ли впусна в него изведнъж?
— Допускам понякога изключения.
Тя докосна гърдите му при отвора на ризата.
— А Пико и неговата акула? — добави тя. — А дето направо ми се нахвърли в „Шрьодер“?
— Аз ли? По-скоро ти ми се нахвърли.
— Не, ти, ти. — Тя отново го целуна. — Почти ми се нахвърли. Това прави три нахвърляния в една седмица. Изглежда, то е някакъв модел на поведение, характерен за теб.
Дизмъс се отпусна на леглото, подложи ръка под главата си, опряна на възглавницата. Той подаде винската си чаша на Джейн, тя се пресегна, взе бутилката от пода и му я напълни.
— Знаеш ли, изглежда странно — каза той. — Да се залавям с тези неща отново, да се нахвърлям на тях. Не мога да кажа, че ги откривам и решавам да действам. Това става автоматично. По-рано всичко беше страст. Работата ми в полицията, като прокурор, нещата с теб. Бих казал, че предишният Диз се бе погубил с всичко това.
Джейн върна бутилката на пода и се изпъна до него на леглото.
— Затова ли заряза всичко това?
— Те ме бяха погълнали всецяло. Те бяха моето аз. — Затвори очи и отпи вино. — После, когато Майкъл почина…
— Не се разстройвай, Диз.
— Зная, зная. Но реших, че всички тези… страсти, не са били част от мен. Тогава бях просто човек, който върши нещата доста добре — играе на полицай, спори, може би прави любов…
— Безспорно — каза тя.
— … но нищо от това нямаше особено значение. Или пък е значило прекалено много. Смятам, че го осъзнах, когато изгубих детето си. Бях престанал да съществувам — да бъда Дизмъс — да се занимавам с всичко това.
— Затова ли се оттегли и от мен?
— Не гледах на нещата по този начин. Смених професията си, убих романтичния идиот в себе си. Не бива да смятаме нещата за толкова съществени. Губим някои от тях. Такъв е животът. Трябва да бъдем годни да се справяме с него.
Джейн прокара ръка по корема на мъжа, който беше първият й съпруг. Той й се усмихваше въпреки това, което казваше. Чудесната усмивка отпреди. Джейн го целуна по бузата, по ухото, по врата. Той я взе в обятията си.
— Да смятам ли, че си бил щастлив? — попита тя.
— Не бях нещастен. Но не съм мислил кой знае колко за това.
— Като изключим факта, че си развил теорията за любовта като отношение, теорията за безболезнената любов.
Харди повдигна рамене.
— Тя е добра теория. А ти беше ли щастлива? Впрочем кой е щастлив? Това е глупаво разбиране.
— Аз съм щастлива сега — каза Джейн. — Не ми се налага да мисля какво би могло да означава това утре.
— Друга разлика между нас.
Но като изрече тези думи, които приличаха на поза, Харди леко изви устни, примига с очи.
— То обаче не е лошо.
— Благодаря ти много.
Целувката сега бе бавна, дълбока, ръцете им се търсеха. Тя чувстваше лекия му дъх по тялото си.
— Това също не е лошо. Или това. Или…
— Диз?
— Ъхъ.
— Шшт!
Роуз не страдаше често от безсъние.
Последният път то й се случи през онази седмица, когато им гостува мисионерът павлист, а това, мислеше си тя, беше през февруари или март, не помнеше точно кога. Тя си знаеше, че когато епархията й праща мисионери, ще се притеснява за готвенето си, за цялата домакинска работа. Роуз чувстваше, че това се отразява и на отците, а не искаше да върши нищо, което ще ги притеснява, затова лежеше будна и премисляше нещата, които би могла да пропусне или да свърши по-добре.
Но през другите, обикновените нощи като тази, тя привършваше с вечерните ястия за отците и евентуалните им гости, после гледаше телевизия в стаята си и едновременно с това шиеше до към девет часа, след това изгасваше осветлението. Дните започваха рано в свещеническия дом, а тя знаеше, че вече не е млада пролетна ярчица и трябваше да си отспива.
Но случката с отец Кавано не й излизаше от ума. Тя може би изобщо не бе съществена. Роуз можеше да я сподели с него на сутринта и всичко ще се уреди. Но тялото й вече просто не я слушаше и тя лежеше будна, чакаше Кавано да се върне от посещението си у семейство Кокран — отишъл бе да види как върви оздравяването на Стивън.
Погледна часовника, който светеше на нощното й шкафче. Минаваше единадесет. Утре ще бъде здравата уморена. Хайде, старице, каза си тя отвратена, успокой се.