Но пак се връщаше към тази мисъл и то наистина би могло да се окаже нещо, на което отецът ще трябва веднага да реагира. Дори да има вече за полицията заподозрян човек, разговорът на Роуз с Кавано може да внесе известно различие в ситуацията. Той ще поиска тя да изложи въпроса на неговото внимание, независимо дали ще се окаже права, или не. Веднъж й беше казал и то беше равносилно на казано хиляди пъти: „Роуз, само папата е непогрешим“.
Така че ако Кавано е сторил тази малка грешка — а Роуз не беше дори сигурна, че това е грешка (Бог знае, Неговата памет е много по-добра от нейната) — тогава според нея отецът ще иска да го научи, особено щом е свързано със смъртта на Еди, да не говорим за официалното разследване на полицията.
Това я глождеше от онази сутрин, когато Тибс и Ренко (така ги бе нарекла тя — нямаше ли да бъде чудесно представление, ако участват във филм по телевизията?) имаха разговор с Кавано, а тя им сипваше кафето. Петдесетина пъти оттогава бе премисляла въпроса: дали се беше случило в неделя, или понеделник — денят, в който отецът бе излязъл с Еди, а тя беше сигурна, че е било в понеделник.
Единственото основание да бъде сигурна — или тя само си мислеше, че е сигурна — беше, че през онази неделя, преди седмица и един ден, бе им гостувал епископ Райт от Оукланд и тя му приготви чудесни котлети за вечеря и всички бяха изразили възхищението си от чудесния й йоркширски пудинг и френския сос „о жюс“. Бяха я поканили на масата с тях, което бе особена чест, при това в присъствието на гости.
Спомняше си как отец Дитрик отвори втора бутилка вино, а после тримата се оттеглиха в библиотеката, докато тя почистваше и миеше. Но, разбира се, не можеше да бъде сто процента сигурна, защото се прибра в стаята си след като изми съдовете и не видя повече нито Негово Превъзходителство, нито някой от отците тази вечер.
Помнеше, че това бе ранна вечеря в неделя — беше готова с печеното още в три и половина, за да може да го поднесе към четири — така че беше възможно „празненството им“ да е привършило рано и Еди да се е отбил след това.
Спомняше си и друго: как някой позвъни на вратата в понеделник вечер след вечеря, но тя пак не бе видяла дали това е Еди. Отец Кавано отиде сам да отвори вратата, защото не искаше да й прекъсва работата и тя повече не го видя. Не се завърна до момента, в който тя се прибра да си легне и за разлика от тази нощ, тогава беше спала дълбоко.
Понеже беше прясна паметта й за по-миналата неделя, за посещението на епископ Райт в дома, това я караше да вярва, че Еди не е идвал в неделя, Негово Превъзходителство никога дотогава не бе си тръгвал рано за вкъщи. Обикновено отец Кавано и той се заседяваха до късно през нощта на коняк (в това няма нищо лошо — мъжете имат нужда от малко отпускане) и говореха за философия, богословие или политика. Тя знаеше за какво по-точно са разговаряли, защото отец Кавано често споделяше с нея нещо от това, което са си казали с епископа.
Роуз въздъхна и се обърна настрана. Единадесет и двадесет. Дали да не събуди отец Дитрик и да го попита спомня ли си по кое време са свършили разговорите си онази нощ. Но не, той ще…
Най-сетне! Вратата на задния вход се отвори и затвори тихо. Роуз пусна крака на пода и грабна пеньоара си от стола до леглото, където го беше положила старателно. Трябва да побърза, за да не би отецът веднага да си легне — а тогава ще бъде неудобно да го безпокои — но и не бива да се явява пред него с фуркети в бялата й, тънка и трошлива коса, макар и посред нощ. Отби се в банята и ги свали. Нахлузи чехлите си.
Отецът стоеше пред отворения хладилник и надничаше в него. Като го видя, благословен да бъде, почука леко на стената до кухненската врата.
— Роуз — каза той и се усмихна. — Боя се, че ме залови. — Тя направи някакво движение с ръка. — Какво правиш будна по това време?
— Не мога да заспя. — Няма смисъл да навлиза веднага във въпроса. Навярно той не е чак толкова важен.
Роуз влезе в кухнята.
— Мога ли да ви приготвя нещо?
Той отстъпи назад, с което показа, че смята кухнята за нейна неприкосновена територия. Тя знаеше какво е останало от вечерята. Той се наведе и леко я целуна по бузата, което я накара да се изчерви от удоволствие. Отецът я обичаше и съзнанието за това я правеше щастлива, спокойна като омъжена жена.
— Аз просто ще седна на масата, а ти ме изненадай — каза Кавано. — Мислиш ли, че ще е греховно да изпия една бира, докато чакам да ми приготвиш нещо?
Отвори една мексиканска бира, докато тя изваждаше чинията с пилешко. (Виж ти! Струваше си да похаби няколко минути за отделянето на месото от костите.) После на масата се появи и кутия „Бест Фудс“ (няма грешка) и туршия „Клозен“. Зърна швейцарското сирене. Швейцарско сирене? Защо не? И хляба от картофено брашно, който се продава на такива едри порязаници.