— Наближава един. Тялото й се напрегна.
— О, Господи! — възкликна тя. — Минали са часове… Къде е Стенли?
— Първо се облечете, тогава ще поговорим.
Алиша Кент неуверено отиде при дрешника и отвори вратата. От външната й страна имаше голямо огледало. При завъртането му Хари видя отражението си и му се стори, че зърва в очите си нещо ново. Нещо, което не беше забелязал в собственото си огледало на излизане от дома си. Някакво притеснение, навярно дори страх от неизвестността. Напълно естествено, реши той. Беше разследвал безброй убийства, ала не и такова, което да го отвежда в подобна посока. Страхът му си беше съвсем уместен.
Жената откачи от закачалка на стената бял хавлиен халат и влезе в банята. Хари се извърна от собственото си отражение.
Уолинг излезе от спалнята и той я последва.
— Какво мислиш? — попита агентката.
— Извадихме късмет, че намерихме свидетел. Тя ще ни разкаже какво се е случило.
— Да се надяваме.
Докато чакаха Алиша Кент да се облече, Бош реши да претърси къщата още веднъж. Този път провери и задния двор и гаража. Не забеляза нищо странно. Освен че двойният гараж беше празен. Ако семейството имаше още една кола освен поршето, тя явно не беше тук.
Спря в задния двор и вдигнал поглед към надписа „Холивуд“ на хълмовете, се обади в централата, за да пратят в дома на жертвата криминалисти. Осведоми се и кога ще пристигне линейката и му отговориха, че е на пет минути от тях. Преди десет минути му бяха казали, че е на десет.
После набра номера на лейтенант Гандъл, който очевидно спеше. Началникът му мълчаливо изслуша доклада му. Появата на агент от ФБР и вероятната терористична връзка го стреснаха.
— Ами… явно ще трябва да събудим някои хора — заключи накрая.
Искаше да каже, че се налага да информира шефовете на Управлението за случая и неговите по-сериозни измерения, които започваха да се очертават. Един лейтенант от „Убийства и грабежи“ най-малко искаше да му се обадят на сутринта и да го питат защо не е предупредил своевременно когото трябва. Хари знаеше, че Гандъл едновременно ще си покрие гърба и ще иска инструкции отгоре. Това напълно го устройваше, пък и го очакваше. Но също го стресна. Лосанджелиското полицейско управление имаше собствена Служба за вътрешна сигурност. Ръководеше я човек, когото повечето в полицията смятаха за безотговорен тип, некомпетентен и неподходящ за този пост.
— Капитан Хадли ще бъде ли сред тях? — попита Бош.
Капитан Дон Хадли беше близнак на Джеймс Хадли от Полицейската комисия, политически назначаван орган в ЛАПУ, който осъществяваше контрол и избираше началника на полицията. По-малко от година след включването на Джеймс Хадли в комисията по силата на кметско решение, одобрено от градския съвет, брат му, дотогава заместник-началник на пътната полиция в Долината, неочаквано беше повишен в шеф на новосъздадената Служба за вътрешна сигурност. Навремето сметнаха, че това е политически ход на тогавашния началник на полицията, който отчаяно се мъчеше да запази поста си. Не се получи. Уволниха го и назначиха нов човек. При тази промяна обаче Хадли остана на мястото си и продължи да ръководи СВС.
Службата имаше за задача да сътрудничи на федералните институции и да осигурява нова разузнавателна информация. През последните шест години Лос Анджелис най-малко два пъти беше станал мишена на терористи. И в двата случая ЛАПУ узна за опасността едва след предотвратяването й от федералните власти. Това беше унизително за Управлението и създаването на СВС целеше ЛАПУ да научава за собствения си заден двор онова, което знаят феберейците.
Масово подозираха обаче, че ФБР държи полицията на тъмно. За да скрие своя провал и да оправдае и поста си, и изобщо съществуването на Службата, капитан Хадли беше започнал да организира грандиозни пресконференции и да се появява с облечените си в черни униформи хора на исяко местопрестъпление, където имаше и най-далечна вероятност за терористична връзка. Една преобърната цистерна на Холивудската магистрала събра цялата СВС, докато не се установи, че цистерната е превозвала мляко. Убийството на равин н една уестудска синагога предизвика същата реакция, докато не се оказа, че престъплението е резултат от любовен триъгълник.
И така нататък. След четвъртия подобен случай редовите ченгета кръстиха капитана Дон Фишека. Ала той запази поста си благодарение на тънкото политическо було, покриващо назначението му. Според последния слух, който беше чул Бош, Хадли пратил всички от Службата в полицейската академия да тренират тактика на бойни действия в градски условия.