— Какво ви попита?
— Не си спомням всичко. Адски бях уплашена.
— Опитайте, госпожо Кент. Важно е. Това ще ни помогне да открием убийците на съпруга ви.
— Попита ме дали имаме оръжие, попита ме къде…
— Чакайте малко, госпожо Кент — прекъсна я Бош. — Дайте да обсъждаме въпросите един по един. Той ви е попитал дали имате оръжие. Вие какво му отговорихте?
— Бях уплашена. Казах, че имаме револвер. Той попита къде е и аз отвърнах, че е в чекмеджето на нощното шкафче от страната на мъжа ми. Взехме го, след като вие ни предупредихте за опасностите, които крие работата на Стенли.
Докато изричаше последните думи, впери поглед в Уолинг.
— Не се ли бояхте, че ще ви убият с него? — попита детективът. — Защо им казахте къде е револверът?
Алиша Кент сведе очи към ръцете си.
— Седях на леглото гола. Бях сигурна, че ще ме изнасилят и ще ме убият. Така че това нямаше значение.
Той кимна в знак, че разбира.
— Какво друго ви питаха, госпожо Кент?
— Къде са ключовете от колата. Казах им. Казах им всичко, което ме питаха.
— За вашата кола ли става дума?
— Да, за моята. В гаража. Държа ключовете на плота в кухнята.
— Проверих гаража. Празен е.
— Чух вратата… след като си тръгнаха. Сигурно са взели колата.
Бренър рязко се изправи.
— Трябва да съобщим за това. Бихте ли ни казали какъв модел е колата и регистрационния номер?
— Крайслер триста. Не си спомням номера. Мога да проверя в застрахователната полица.
Агентът й направи знак да не става.
— Не е необходимо, ще го намеря. Веднага ще се обадя.
И отиде в кухнята, за да не пречи на разпита. Бош продължи с въпросите.
— Какво друго ви питаха, госпожо Кент?
— Поискаха фотоапарата ни. Фотоапарата, който работел с компютъра на съпруга ми. Казах им, че Стенли има апарат, който според мен е в бюрото му. След всеки мой отговор единият, оня, дето задаваше въпросите, превеждаше на другия. И сега тоя вторият излезе от стаята, предполагам, за да вземе фотоапарата.
Беше ред на Уолинг да се изправи. Тя се запъти към коридора, който водеше към спалните.
— Рейчъл, не пипай нищо — каза Бош. — Повикал съм група от криминалистиката.
Тя му махна с ръка и се отдалечи по коридора. Бренър се върна в хола и каза:
— Обявих колата за издирване.
— Какво стана после с двамата мъже, госпожо Кент? — отново поде разпита Хари.
— Ами… завързаха ме по оня ужасен начин и ми запушиха устата с една от вратовръзките на мъжа ми. И след като единият се върна с фотоапарата, другият ме снима, както лежах на леглото.
Бош забеляза изгарящото унижение, изписано на лицето й.
— Снима ли ви?
— Да. И това е всичко. После излязоха от спалнята. Преди това оня, дето говореше английски, се наведе към мен и прошепна, че мъжът ми щял да дойде да ме освободи. И си тръгна.
Настъпи дълго мълчание. Накрая Хари продължи:
— След като излязоха от спалнята, веднага ли напуснаха къщата?
Жената поклати глава.
— Известно време ги чувах да разговарят, после чух вратата на гаража. Тя кънти като земетресение в стаите. Усетих я два пъти — като се отваряше и затваряше. И реших, че са си отишли.
Бренър отново се намеси в разпита:
— Докато бях в кухнята, ви чух да казвате, че единият мъж превеждал на другия. Знаете ли на какъв език разговаряха?
Бош се ядоса, защото възнамеряваше да попита същото, ала винаги първо приключваше с един цикъл въпроси, преди да премине към следващия. В предишните си разследвания беше установил, че този подход е най-уместен при жертви на травматизиращи преживявания.
— Не съм сигурна. Оня, който говореше английски, имаше акцент, само че не знам откъде, може би от Близкия изток. Мисля, че разговаряха на арабски или нещо подобно. Чужд език, много гърлен. Обаче не знам какъв точно.
Бренър кимна, сякаш отговорът й потвърждаваше нещо.
— Спомняте ли си да са ви питали нещо друго или просто да са го казали на английски? — продължи Хари.
— Не, това беше всичко.
— Казахте, че са носели маски. Какви бяха те?
Алиша Кент се замисли.
— От ония плетените. Каквито носят крадците във филмите и скиорите.
— Вълнена маска за ски. Тя кимна.
— Да, точно така.
— Добре, с един отвор за двете очи ли бяха, или имаха отделни отвори за всяко око?
— Хм, с отделни, струва ми се. Да, с отделни.
— Имаше ли отвор за устата?
— Амиии… да, имаше. Помня, че наблюдавах устата на мъжа, когато говореше на чуждия език. Опитвах се да го разбера.
— Чудесно, госпожо Кент. Много ни помагате. За какво пропуснах да ви попитам?