— Няма значение. Важното е, че представлява опасност. Сигурен съм, че от ФБР са ви го казали. Е, в Бюрото може да си приказват, ние пък ще направим нещо по въпроса.
Хари реши да поохлади дискусията. Всичко се развиваше прекалено бързо.
— Значи искате да го обискирате, така ли? — попита той.
Хадли дъвчеше дъвката си с бързи и резки движения на челюстите. Като че ли не усещаше силната воня на боклук, която се носеше от камиона.
— Ще го обискираме, точно така. Веднага щом получим заповедта.
— Как успяхте да намерите съдия, който да подпише такава заповед въз основа на открадната кола, паркирана пред къщата? — осведоми се Бош.
Хадли махна на един от хората си и извика:
— Донеси пликовете, Перес! После се обърна към детектива. — Не е само това. Днес е ден за събиране на боклука. Пратих камиона на адреса и двама от моите изсипаха кофите, които бяха пред дома на Самир. Напълно законно, както ти е известно. И глей какво открихме.
Перес дотича с найлоновите пликове за веществени доказателства и ги подаде на началника си.
— Обадих се в наблюдателния пост, капитане — съобщи той. — Горе още е спокойно.
— Благодаря, Перес.
Хадли взе пликовете и се обърна към Бош и Ферас. Перес тръгна обратно към джипа.
— Наблюдателният ни пост е на едно дърво — с усмивка ги информира капитанът. — Моят човек ще ни съобщи, ако някой се появи, преди да сме готови.
После връчи пликовете на Хари. В два от тях имаше черни вълнени скиорски маски. В третия имаше лист хартия с нахвърляна на ръка карта. Бош внимателно я разгледа — пресичащи се черти, две от които обозначени като Ероухед и Мълхоланд. Веднага се виждаше, че това е сравнително точна скица на квартала, в който беше живял и умрял Стенли Кент.
Детективът му върна пликовете и поклати глава.
— Според мен трябва да поизчакате, капитане. Предложението му видимо порази Хадли.
— Да поизчакаме ли? Нищо няма да изчакваме. Мислиш ли, че ако тоя тип и неговите авери отровят язовира, хората в нашия град ще приемат такова обяснение — че сме поизчакали да проверим абсолютно всичко?! Нищо няма да изчакваме!
И подчерта решимостта си, като извади дъвката от устата си и я хвърли в боклукчийския камион. После свали крак от бронята и тръгна към хората си, ала неочаквано спря, върна се и застана пред Бош.
— Смятам, че сме разкрили главатаря на терористична група, която действа в тази къща, и затова ще отидем и ще го пипнем. Имаш ли някакви възражения, детектив Бош?
— Прекалено е лесно, това е възражението ми. Не става дума да проверяваме чак абсолютно всичко, защото убийците вече са го направили. Това е грижливо обмислено престъпление, капитане. Те не биха оставили колата пред къщата просто ей така, нито ще изхвърлят тия неща в боклука. Хубаво помислете.
Хадли поклати глава.
— Колата може да не е оставена, може да се канят да я използват пак, за да превозят отровата. Има адски много променливи, Бош. Неща, които не са ни известни. Все пак ще обискираме къщата. Изложихме всичко в искането до съдията и той отговори, че разполагаме със сериозно основание. Това ми стига. Всеки момент ще получим заповедта и определено ще я използваме.
— Откъде получихте сигнала, капитане? — не се предаваше детективът. — Как открихте колата?
Челюстите на Хадли направиха няколко дъвкателни движения, преди той да си спомни, че е изплюл дъвката.
— От един от моите източници. Вече близо четири години създаваме разузнавателна мрежа в града. И днес бяхме възнаградени.
— Искате да кажете, че знаете кой е източникът, така ли? Или сигналът е анонимен?
— Няма значение. — Хадли махна с ръка. — Сигналът е точен. Колата е същата. В това няма и капка съмнение.
Той посочи язовира. От отговора му Бош разбра, че сигналът е бил анонимен, нещо типично за всяка инсценировка.
— Настоявам да изчакате, капитане. Нещо тук не е наред. Прекалено е просто, а тоя план не е елементарен. Това е някакъв ход за отклоняване на вниманието и трябва да…
Въздъхна. Нямаше да успее да го убеди. Този човек очевидно смяташе, че е на ръба на голяма победа, която ще изкупи всички допуснати от него грешки.
— Къде са федералните агенти? — попита Бош. — Те не трябва ли…
— Нямаме нужда от ФБР — тросна му се шефът на СВС. — Подготвени сме, притежаваме необходимата екипировка и умения. Нещо повече, стиска ни да го направим. И сега за пръв път сами ще се погрижим за собствения си заден двор.
И посочи земята, като че ли стоеше на последното бойно поле между Бюрото и ЛАПУ.
— Ами началникът? — опита друга тактика Бош. — Осведомен ли е?
— Началникът ми е дал пълното право да ръководя звеното си. Ти обаждаш ли се на началника всеки път, когато отиваш да арестуваш някой?