— Това е ход за отвличане на вниманието. Казах ви го.
Хадли направи крачка към него, за да може да говори, без да го чуват хората му. Ала Пек го прекъсна.
— Господин капитан?
— Какво има?
— Имаме код седем за заподозрения.
— Значи се обади на линейката да не идва и повикай патолозите.
— Слушам. Къщата е чиста. Няма радиоактивни материали, уредите не регистрират нищо.
Хадли погледна Бош, после бързо се обърна към Пек.
— Кажи им пак да претърсят бунгалото. Оня гад се е опитал да стреля. Значи сто на сто е криел нещо. Ако се наложи, разглобете къщата дъска по дъска и тухла по тухла. Особено оная стая — прилича на свърталище на терористи.
— Това е молитвена стая — поясни Хари. — И човекът може да е понечил да стреля, защото се е уплашил до смърт, когато вашите хора разбиха вратите и нахлуха вътре.
Пек не беше помръднал от мястото си. Слушаше Бош.
— Действай! — заповяда му капитанът. — Разглобете тая тъпа къща на парчета! Веществото е било в оловен контейнер. Това, че не регистрирате нищо, не значи, че го няма!
Пек се затича към бунгалото. Хадли се обърна и се вторачи в детектива.
— Трябва да повикаме криминалистите да обработят колата — каза Хари. — А нямам телефон, за да им се обадя.
— Вземи си телефона и ги повикай.
Бош се върна при джипа. През това време вкараха заловената в къщата жена в един от другите джипове, който беше спрял на моравата. Тя продължаваше да плаче и Хари си помисли, че сълзите й няма скоро да изсъхнат. Сега за Самир, по-късно за самата нея.
Двигателят на джипа работеше. Бош го угаси, отвори жабката и извади двата мобифона. Отвори своя и провери дали има връзка с Рейчъл Уолинг. Нямаше. Само че не знаеше дали изобщо е отговорила.
Извърна се от вратата и се озова лице в лице с Хадли. Бяха далече от другите и никой не можеше да ги чуе.
— Ако се опиташ да създаваш проблеми на звеното, Бош, аз ще ти създам проблеми. Ясно ли ти е?
Хари се втренчи в него, после каза:
— Естествено, господин капитан. Радвам се, че мислите за звеното.
— Имам връзки на най-високо равнище, доста над Управлението. Мога да ти докарам сериозни главоболия.
— Мерси за съвета.
Бош понечи да се отдалечи, но ненадейно се закова на място. Понечи да каже нещо, ала се поколеба.
— Какво има? — изсумтя Хадли. — Казвай.
— Просто си спомних за един капитан, под чието командване бях някога. Много отдавна, на едно друго място. Той непрекъснато допускаше грешки, които костваха живота на много хора. Добри хора. Така че накрая се наложи някой да сложи край на това. Неколцина от собствените му хора го взривиха в клозета. Говореше се, че после не успели да отделят частите на тялото му от лайната. Бош си тръгна, ала Хадли подвикна:
— Какво искаш да кажеш? Това заплаха ли е?
— Не, просто история.
— И ти наричаш оня гад вътре „добър човек“, а? Хора като него си хвърляха шапките във въздуха и викаха „ура“, когато самолетите се забиха в небостъргачите.
Хари му отговори през рамо:
— Не знам какъв човек е бил. Знам само, че не е участвал във всичко това и е станал пионка в инсценировка, също като вас. Ако откриете кой ви е насочил към колата, обадете ми се. Това може да ни помогне.
Отиде при Ферас, даде му мобифона и му каза да изчака, за да контролира криминалистичния оглед на крайслера.
— Ти къде отиваш, Хари?
— В центъра.
— Ами брифингът с Бюрото? Бош не си погледна часовника.
— Пропуснали сме го. Обади ми се, ако криминалистите се натъкнат на нещо.
Остави партньора си и тръгна към почивния комплекс, където беше паркирана колата им.
— Къде отиваш, Бош? — извика Хадли. — Не си свършил тук!
Хари му махна с ръка, без да поглежда към него. Просто продължи напред. На половината път до комплекса се размина с първия телевизионен автомобил, бързащ към бунгалото на Самир.
15.
Бош се надяваше да стигне до федералната сграда в центъра преди новината за атаката срещу къщата на Рамин Самир. Опита се да се свърже с Рейчъл Уолинг, ала безуспешно. Тя можеше да е в централата на Тактическо разузнаване, но той нямаше представа къде се намира това. Знаеше само местонахождението на федералната сграда и разчиташе на факта, че растящите мащаби и значение на следствието налагат ръководството му да се извършва от главния щаб, а не от някаква секретна постройка.
Влезе през служебния вход и каза на дежурния, който провери документите му, че отива във ФБР. Качи се с асансьора на четиринайсетия етаж и още с отварянето на вратите го посрещна Бренър. Явно отдолу ги бяха известили за появата му.
— Мислех, че са ти съобщили — каза агентът.