— Какво да ми съобщят?
— Че брифингът се отменя.
— Струва ми се, че трябваше да се сетя още щом се появихте. Изобщо не сте се канили да провеждате брифинг, нали?
Бренър отговори на въпроса с въпрос:
— Какво искаш, Бош?
— Да се срещна с агент Уолинг.
— Аз съм й партньор. Каквото имаш да й казваш, можеш да го кажеш на мен.
— Само на нея. Искам да поговорим.
Агентът мълчаливо го измери с поглед, после каза:
— Ела.
И без да дочака реакция, отвори една врата с магнитната си карта. Бош го последва.
— Къде е партньорът ти? — подхвърли през рамо, докато крачеха по дълъг коридор.
— На местопрестъплението.
Не лъжеше. Само пропусна да допълни на кое местопрестъпление е останал Ферас.
— Освен това реших, че там ще е по-безопасно за него. Не искам да го използвате, за да ми оказвате натиск.
Бренър спря, обърна се рязко и изръмжа:
— Съзнаваш ли какво правиш, Бош? Излагаш на опасност от провал следствие, което може да има тежки последици. Къде е свидетелят?
Детективът сви рамене, за да покаже, че отговорът е очевиден. И попита:
— Да де всъщност. Къде е Алиша Кент?
— Изчакай тук — каза Бренър вече по-кротко. — Ще ида да доведа агент Уолинг.
Отвори една врата, над която пишеше 1411, и се отдръпна, за да пусне Бош да влезе. И изведнъж го блъсна вътре и светкавично захлопна вратата.
— Ей!
Бош дръпна бравата, ала явно закъсня. Беше заключено. Той удари два пъти по вратата, но знаеше, че няма да постигне нищо. Разгледа тясното помещение, в което го бяха затворили. Също като в стаите за разпити в ЛАПУ, мебелировката се изчерпваше с три неща — квадратна масичка и два стола. Предполагаше, че някъде има скрита камера, затова вдигна ръка и показа среден пръст, завъртя го във въздуха, за да подсили посланието.
Придърпа единия стол и го възседна с лице към вратата, готов да чака колкото се налага. Извади мобифона си и го отвори. Знаеше, че ако го наблюдават, няма да допуснат да се обади и да съобщи за случилото се — можеше да се окаже унизително за Бюрото. Само че нямаше сигнал. Е, човек можеше да разчита на феберейците за тия неща. Те мислеха за всичко.
Изтекоха безкрайни двайсет минути. Накрая вратата се отвори и влезе Рейчъл Уолинг. Затвори, седна срещу него и тихо каза:
— Извинявай, Хари, бях в Тактическото.
— Мама му стара, Рейчъл. Почнали сте вече да задържате и ченгета, така ли?
На лицето й се изписа изненада.
— Какви ги говориш?
— „Какви ги говориш?“ — подигравателно повтори Бош. — Партньорът ти ме заключи в тая стая.
— Когато влязох, не беше заключено.
Той махна с ръка.
— Зарежи. Нямам време за игрички. Какво става с разследването?
Тя сви устни, сякаш обмисляше как да му отговори.
— Става това, че ти и твоето управление действате като крадци в бижутериен магазин, разбивате всяка попаднала ви витрина. Не отличавате стъклото от диамантите.
— Значи знаеш за Рамин Самир.
— Кой не знае? Вече го даваха по новините. Какво стана?
— Тотално прецакване, това стана. Бяха ни направили инсценировка. Всъщност бяха направили инсценировка на СВС.
— И аз така реших.
Хари се наведе напред.
— Но това означава нещо, Рейчъл. Хората, които са пратили СВС срещу Самир, са знаели кой е той и че е лесна мишена. Оставили са колата на Кент точно пред дома му, защото са били наясно как ще реагираме.
— Възможно е също да са искали да отмъстят на Самир.
— Какво имаш предвид?
— През всички тия години той излизаше по Си Ен Ен и раздухваше пожара. Може да са смятали, че вреди на каузата им, защото дава лице на врага и така възпламенява гнева на американците, затвърдява решимостта им.
Бош не разбираше.
— Според мен възбуждането на духовете е един от техните методи. Мислех, че харесват тоя човек.
— Възможно е. Трудно е да се каже.
Бош не беше сигурен накъде клони Уолинг. Ала когато тя се наведе към него, изведнъж видя, че е разярена.
— А сега да поговорим за теб и за това, че тотално прецакваш нещата още отпреди да намерят крайслера.
— Какви ги дрънкаш? Опитвам се да разкрия убийство. Това ми е…
— Да, опитваш се да разкриеш убийство с цената на това, че излагаш на опасност целия град с това дребнаво, егоистично и самодоволно настояване…
— Стига, Рейчъл! Да не мислиш, че нямам представа какви са рисковете?
Тя поклати глава.
— Явно не, щом криеш от нас ключов свидетел. Не виждаш ли какво правиш? Нямаш представа накъде отива следствието, защото си зает да криеш свидетели и да обезвреждаш с коварство федерални агенти.
Хари се облегна на стола, видимо изненадан.
— Така ли каза Максуел? Че съм го обезвредил с коварство?