— Пепелта върху тоалетното казанче.
— Точно така. Пепелта още е за анализ, но залозите в Тактическо са осем към едно, че цигарата ще се окаже турска.
Бош също кимна и изведнъж се почувства глупаво, че е направил всички тези ходове, че е крил информация.
— Настанихме свидетеля в хотел „Марк Твен“ на Уилкокс. В стая триста и три, под името Стивън Кинг.
— Хитро.
— Ъъъ, Рейчъл?
— Да?
— Той ни каза, че чул убиецът да призовава Аллах, преди да дръпне спусъка.
Докато отново отваряше мобифона си, тя се взря в него оценяващо. Натисна само един бутон и докато чакаше връзка, каза:
— Моли се да стигнем до тия хора, преди…
Спря, понеже отсреща й отговориха, и съобщи информацията, без изобщо да се представи.
— „Марк Твен“, на Уилкокс. Стая триста и три. Идете да го вземете.
Затвори и погледна Бош. В очите й се четеше разочарование и презрение. Каза само:
— Трябва да тръгвам. На твое място бих заобикаляла отдалеч летищата, метрото и моловете, докато не открием цезия.
И наистина се обърна и го остави сам. Хари гледаше гърба й. Мобифонът му отново иззвъня и той отговори, без да откъсва очи от нея. Обаждаше се Джо Фелтън от Съдебна медицина.
— От сума ти време се опитвам да се свържа с теб, Хари.
— Какво има, Джо?
— Току-що минахме през „Куин ъв Ейнджълс“ да вземем един труп — някакъв гангстер, на когото спрели командното дишане, след като бил ранен в престрелка днес в Холивуд.
Бош си спомни за случая — беше го споменал Джери Едгар.
— И какво?
Знаеше, че патологът не му се обажда, за да му губи времето. Имаше си причина.
— Та сега сме тук и като дойдох в общата стая да се заредя с малко кофеин, чух двама санитари да си приказват за някакъв тип, когото преди малко закарали в спешното. Диагнозата била ОЛБ и това просто ме накара да се запитам дали не е свързано с убийството на площадката. Нали разбираш — все пак жертвата носеше дозиметрични пръстени за радиация.
Сърцето на Бош прескочи един удар.
— Какво е ОЛБ, Джо?
— Остра лъчева болест. Санитарите казаха, че не знаят какво е станало. Бил обгорен и одрайфал линейката. Закарали го в спешното и дежурният казал, че е силно облъчен, Хари. Сега санитарите чакат да видят дали и те не са се облъчили. Бош забърза след Рейчъл Уолинг.
— Къде са го открили?
— Не ги попитах, но предполагам, че някъде в Холивуд, щом са го докарали тук.
Бош почти затича.
— Джо, след като затвориш, намери някой от охраната на болницата и го остави на пост при този човек. Идвам веднага.
Затвори телефона и вече наистина затича след Рейчъл.
16.
По законите на физиката на уличното движение — че всяко действие си има равно на него противодействие — лентите в северна посока пред Хари Бош бяха свободни. Естествено помагаха му сирената и проблясващите лампи, които караха малкото коли пред тях бързо да отбиват встрани. Детективът добре знаеше и закона за приложената сила и вдигаше над сто и четирийсет със старата „Краун Виктория“.
— Все пак къде отиваме?! — надвика воя на сирената Рейчъл Уолинг.
— Казах ти. Водя те при цезия.
— Какво означава това?
— Означава, че в спешното отделение на „Куин ъв Ейнджълс“ току-що са докарали човек с остра лъчева болест. Ще стигнем там след четири минути.
— По дяволите! Защо не ми каза?
Истината беше, че Хари искаше да си осигури преднина, ала нямаше намерение да й го признае. Уолинг отвори мобилния си телефон и набра някакъв номер. После протегна ръка към покрива на колата и изключи сирената.
— Какво правиш?! — векна Бош. — Аз трябва да…
— Аз пък трябва да се обадя!
Хари отпусна крак от газта и за всеки случай намали на сто и десет. След миг Рейчъл се свърза и почна властно да дава нареждания. Бош се надяваше да говори с Бренър, а не с Максуел.
— Отклони групата от „Марк Твен“ към „Куин ъв Ейнджълс“. Вдигни по тревога отряда за радиационна защита и прати там и него. Както и помощни звена и експерти от министерството на околната среда. Имаме случай на облъчване, който може да ни отведе при липсващия материал. Действай и след като го направиш, ми се обади. Ще съм в болницата след три минути.
И затвори. Бош отново включи сирената и изкрещя:
— Казах четири минути!
— Ами тогава се опитай да ме смаеш!
Хари пак настъпи газта, въпреки че не се налагаше. Беше убеден, че ще са първи в болницата, но пък винаги се възползваше, когато му се откриваше възможност законно да вдигне сто и четирийсет. Малцина в този град можеха да се похвалят с такова постижение денем.
— Коя е жертвата? — попита Рейчъл.
— Нямам представа.