Замълчаха. Бош се съсредоточи върху пътя. И върху мислите си. Смущаваха го наистина много неща. Скоро щеше да се наложи да ги сподели.
— Според теб как са го избрали? — попита той.
— Моля? — сепна се Уолинг, откъсната от собствените си разсъждения.
— Моби и Ел Файед. Как са се насочили към Стенли Кент?
— Не знам. Ако човекът в болницата се окаже някой от тях, ще го попитаме.
Хари замълча за секунда, после зададе нов въпрос.
— Не те ли смущава, че всичко идва от оная къща?
— Какво имаш предвид?
— Револверът, фотоапаратът, компютърът, който са използвали — всичко е оттам. Всичко. В килера има кола в еднолитрови бутилки и са завързали Алиша Кент с вързалки, които тя използва за розите си в задния двор. Това не те ли смущава? Дошли са само с един нож и ски маски. Това изобщо ли не те смущава?
— Не забравяй, тия хора са находчиви. На това ги учат в лагерите. Ел Файед е подготвен в лагер на Ал Кайда в Афганистан. Той на свой ред е обучил Насър. Импровизират с всичко налично. Всичко зависи от гледната точка. По-важна от средствата, с които разполагат, е тяхната безпощадност — надявам се, че го разбираш.
Бош понечи да отговори отрицателно, но вече бяха стигнали до входа за линейки на „Куин ъв Ейнджълс“.
Фелтън — чакаше ги в препълненото спешно отделение — ги поведе навътре. Пред едно оградено със завеси легло стоеше охранител от частна фирма. Хари му показа служебната си карта, почти без да го поглежда дръпна завесата и пристъпи към леглото.
Дребен тъмнокос и тъмнокож мъж лежеше под паяжина от тръби и жици, които свързваха медицинските уреди над главата му с крайниците, гърдите, устата и носа му. Болничното легло беше покрито с прозрачна найлонова палатка. Пациентът някак си приличаше на жертва, нападната от заобикалящата го апаратура.
Очите му бяха полуотворени, но не помръдваха. Върху половия му орган беше метната някаква кърпа, но краката и тялото му се виждаха. Дясната половина от корема му и дясното му бедро бяха покрити с изгаряния. В същото състояние беше и дясната му ръка — ужасяващи червени пръстени, заобикалящи морави пришки. Пришките бяха намазани с прозрачен гел, който обаче явно не помагаше.
— Не се приближавай, Хари — каза Уолинг. — Той е в безсъзнание, така че дай да идем да поприказваме с лекаря.
Бош посочи изгарянията на пациента и попита:
— Това може ли да се получи от цезия? Толкова бързо ли става?
— При пряко облъчване и висока концентрация, да. Зависи колко време е продължило облъчването. Тоя тип все едно е носил цезия в джоба си.
— Прилича ли на Моби или Ел Файед?
— Не, не прилича. Хайде.
Бош я последва. Рейчъл нареди на охраната да повика в спешното отделение дежурния, който е приел пациента. После отвори телефона си и натисна един бутон. Отсреща й отговориха незабавно.
— Всичко е вярно — каза Рейчъл. — Пряко облъчване. Трябва да установим команден пункт и процедура за овладяване на облъчването.
Замълча, после отговори на очевидно зададен й въпрос:
— Не, не е нито единият, нито другият. Още не сме го разпознали. Ще докладвам веднага щом имам резултат.
Затвори и погледна Бош.
— Отрядът за радиационна защита ще пристигне до десет минути. Аз ще ръководя командния пункт.
Към тях се приближи жена в сини лекарски дрехи. Носеше папка.
— Аз съм доктор Гарнър. Налага се да стоите на разстояние от пациента, докато не установим повече за случилото се с него.
Уолинг и Бош й показаха служебните си карти и Рейчъл попита:
— Какво можете да ни кажете?
— Засега не особено много. Има типичен продромален синдром — първите симптоми на облъчване. Проблемът е, че не знаем нито с какво, нито колко дълго е бил облъчван, затова не можем да изчислим поетата доза и съответно да приложим лечение. Просто импровизираме.
— Какви са симптомите?
— Ами, вижте изгарянията. Те са най-малкият ни проблем. Сериозните увреждания са вътрешни. Имунната му система се срива, аспирирал е по-голямата част от стомашната си лигавица. Стомашно-чревният му тракт е перфориран. Стабилизирахме го, но не мога да дам голяма надежда. Целият този стрес за тялото е довел до миокарден инфаркт. Колегите от сърдечносъдовото бяха тук допреди петнайсет минути.
— Колко време е минало от облъчването и появата на тоя продурен или там както се казва синдром? — включи се в разговора Бош.
— Продромален. Възможно е да се прояви до един час след облъчването.
Хари погледна мъжа, който лежеше под найлоновия балдахин. И си спомни думите на капитан Хадли, когато Самир умираше на пода в своята молитвена стая. „Тоя потъва в небитието“. Знаеше, че и пациентът на болничното легло потъва в небитието. Сви устни и попита: