— Кой е този човек и къде е бил открит?
— Ще трябва да се обърнете към санитарите с въпроса къде са го открили. Нямах време да навлизам в такива подробности. Чух само, че са го намерили на улицата. Бил припаднал. Що се отнася до това кой е… — Тя погледна в папката. — Записан е като Дигоберто Гонзалвес, четирийсет и една годишен. Не е посочен адрес. В момента не знам нищо повече.
Уолинг отново извади мобифона си. Бош знаеше, че ще съобщи името, за да го проверят в база данните на ФБР.
— Къде са дрехите му? — попита той лекарката. — И портфейлът му?
— Дрехите и всичките му вещи бяха изнесени от спешното отделение поради опасността от облъчване.
— Някой прегледа ли ги?
— Не, никой не искаше да рискува.
— Къде са в момента?
— Ще трябва да се обърнете към сестрите за тази информация.
Тя посочи сестринския пункт и детективът тръгна натам. Главната сестра му каза, че всички неща на пациента са поставени в контейнер за медицински отпадъци, който е отнесен в болничния инсинератор. Не ставаше ясно дали това е било направено в съответствие с вътрешния правилник за работа с радиоактивни вещества, или от страх от неизвестните фактори около Гонзалвес.
— Къде е инсинераторът?
Вместо да го упъти, тя повика човек от охраната и му каза да го заведе. Преди Хари да го последва, Уолинг го повика.
— Вземи това. — Подаде му предупредително устройство за радиация, свали го от колана си. — И не забравяй, скоро ще пристигне отрядът за радиационна защита. Не поемай никакви рискове. Ако това нещо се задейства, бягай. Сериозно. Просто бягаш.
— Ясно.
Бош го пъхна в джоба си. Двамата с охранителя бързо закрачиха по коридора и се спуснаха по стълбището в мазето. Там поеха по друг коридор, който сякаш стигаше чак до отсрещния край на сградата.
В инсинераторното помещение нямаше никого. На пода имаше кофа, капакът й беше запечатан с широка лепенка с надпис: „Внимание: опасни отпадъци“.
Хари извади връзката си с ключове, на която носеше джобно ножче, приклекна до кофата и разряза лепенката. С крайчеца на окото си забеляза, че охранителят се отдръпва.
— Може би е по-добре да изчакате навън — предложи Бош. — Няма нужда и двамата да…
Чу, че вратата зад него се затваря, още преди да довърши изречението.
Отново погледна кофата, пое си дъх и вдигна капака. Дрехите на Дигоберто Гонзалвес бяха хвърлени небрежно вътре.
Измъкна от джоба си устройството, което му беше дала Уолинг, и го размаха над кофата като вълшебна пръчица. Нищо не се задейства. Той се пое дъх. После с плавно движение, сякаш изхвърляше домашния си кош за хартии, преобърна кофата и изсипа съдържанието й на бетонния под. Бутна кофата настрани и отново описа кръг с устройството над дрехите. Пак не чу сигнал.
Дрехите на Гонзалвес бяха разрязани с ножици. Имаше мръсни дънки, работна риза, тениска, бельо и чорапи. Връзките на работните обувки също бяха разрязани. Имаше и малък портфейл от черна кожа.
Бош започна с дрехите. В джоба на ризата откри химикалка и уред за измерване на налягане в автомобилни гуми. От единия заден джоб на дънките се подаваха работни ръкавици. От левия преден джоб извади връзка ключове и мобифон. Това го накара да се замисли за изгарянията от дясната страна на мъжа. Ала в предния десен джоб на дънките нямате цезий. Джобът беше празен.
Остави телефона и ключовете до портфейла и ги разгледа. На един ключ имаше лого на тойота. Това означаваше, че сега и колата се превръща в част от уравнението. Отвори мобифона и се опита да намери дневника на повикванията, ала не успя. Остави го настрани и отвори портфейла.
Нямаше почти нищо. Шофьорската книжка с името и снимката на Дигоберто Гонзалвес беше издадена в Мексико. Човекът беше от Оаксака. В едно от джобчетата откри снимки на жена и три деца — предположи, че са направени в Мексико. Нямаше зелена карта или документ за гражданство, както и кредитни карти, а в отделението за банкноти бяха пъхнати само шест долара и няколко квитанции от заложни къщи в Долината.
Остави портфейла до телефона, изправи се и извади своя мобифон. Скролна контактите и стигна до номера на Уолинг.
Тя вдигна незабавно.
— Претърсих дрехите. Няма цезий. Отговор не последва.
— Рейчъл, чу ли…
— Да, чух. Просто ми се иска да беше намерил, Хари. Просто ми се иска цялата тая история да приключи.
— И на мен. Провери ли името?
— Кое име?
— На Гонзалвес. Нали се обади да го провериш?
— А, да. Не, няма нищо. Абсолютно нищо, даже шофьорска книжка. Предполагам, че е измислено.