Изведнъж си помисли за дъщеря си, представи си я на летището, където я беше видял за последен път.
Изруга високо.
— Хари?
Той се изправи.
— Да?
— Нашите хора ще пристигнат след пет минути. Как си?
— Май съм добре.
— Чудесно. Разговарях с ръководителя на отряда. Според него си бил изложен на облъчване прекалено кратко, за да ти има нещо сериозно. Въпреки това трябва да идеш в спешното, за да те прегледат.
— Ще видим.
Бош бръкна в багажника и извади еднолитрова бутилка вода от чантата си. Пазеше я за извънредни случаи, например когато наблюдението на някой заподозрян се проточи по-дълго от очакваното. Развъртя капачката и отпи две големи глътки.
Запуши шишето и го прибра в чантата. После заобиколи колата и тръгна към Уолинг. Докато вървеше, погледна на юг. Уличката, на която се намираха, продължаваше няколко преки зад сградата на „Изи Принт“ и минаваше от задната страна на всички магазини и офиси по Кауенга. Чак до Баръм.
През двайсетина метра имаше зелени боклукчийски контейнери, изтикани напред. Също като в Силвър Лейк, беше ден за събиране на боклука и контейнерите очакваха минаването на камионите от „Чистота“.
В миг всичко си дойде на мястото. Като химическа реакция. Два елемента се съединяваха и се образуваше нещо ново. Онова, което го смущаваше в снимките от местопрестъпленията, йогисткият плакат, всичко. Гама-лъчите го бяха облъчили, ала му бяха донесли просветление. Знаеше. Разбираше.
— Той е боклукчия. Клошар.
— Кой?
— Дигоберто Гонзалвес — без да откъсва очи от уличката, поясни Бош. — Днес е ден за събиране на боклука. Всички контейнери са избутани навън. Гонзалвес е клошар, ровел е сред отпадъците и е знаел, че днес е подходящ момент да дойде тук. — И погледна Уолинг, преди да довърши мисълта си: — Същото е знаел и още някой.
— Искаш да кажеш, че е намерил цезия в боклукчийските кофи, така ли?
Хари кимна и посочи уличката.
— По тоя път излизаш на Баръм. По Баръм стигаш до Лейк Холиуд. По Лейк Холиуд стигаш до площадката. Всичко в случая се върти в един и същи район.
Рейчъл се приближи и застана до него. В далечината вече виеха сирени.
— Какво искаш да кажеш? Че Насър и Ел Файед са взели цезия и са го скрили в някой контейнер? И после се появява тоя клошар и се натъква на него, така ли?
— Искам да кажа, че вече си върнахте цезия и сега пак разследваме убийство. От площадката можеш да се спуснеш до тая уличка за пет минути.
— И какво от това? Откраднали са цезия и са убили Кент само за да могат да слязат тук и да го скрият, така ли? Това ли искаш да кажеш? Или че просто са го изхвърлили? Ама защо? Така де, каква е логиката? Не виждам как това ще уплаши хората така, както сме сигурни, че искат да ни уплашат.
Бош забеляза, че този път Уолинг едновременно задава шест въпроса, нов рекорд.
— Насър и Ел Файед изобщо не са припарвали до цезия — отвърна той. — Това искам да кажа.
Отиде при пикапа, вдигна навития плакат от земята и й го подаде. Сирените се приближаваха. Тя го разви и го погледна.
— Какво е това? Какво означава?
Хари го взе от ръцете й и започна да го навива.
— Гонзалвес го е намерил в същата кофа, в която са били револверът, фотоапаратът и оловното прасе.
— И? Какво означава това?
На една пряка от тях по уличката завиха две феберейски коли и залъкатушиха между избутаните напред контейнери. Когато се приближиха, Бош видя, че Джак Бренър е зад волана на първата.
— Чуваш ли ме, Хари? Какво узна…
Коленете му като че ли внезапно омекнаха и той залитна и я прегърна, за да не се строполи на земята.
— Бош!
Уолинг го хвана и го задържа.
— Уф… не се чувствам много добре — промълви той отпаднало. — Май е по-добре да… ще ме заведеш ли при колата ми?
Тя му помогна да се изправи и го помъкна към колата. Хари прехвърли едната си ръка през раменете й. Зад тях се разнесе затръшване на врати. Агентите слизаха от автомобилите си.
— Къде са ключовете? — попита Рейчъл.
Бош й подаде връзката си в същия момент, в който Бренър дотича при тях.
— Какво има? Какво се е случило?
— Детектив Бош беше изложен на облъчване. Цезият е в конзолата между седалките на пикапа. Внимавай. Отивам да го закарам в болницата.
Фебереецът отстъпи назад, като че ли Хари беше заразен.
— Добре, обади ми се веднага щом можеш.
Бош и Уолинг продължиха към мустанга.
— Хайде, Бош — прошепна Рейчъл. — Не ме оставяй. Дръж се! Ей сега ще се погрижат за теб.