Той я целуна по върха на носа, после остави карфиола в мивката и внимателно освободи сиренето от хватката й.
Наблюдавах как придърпа ръцете й под кранчето и пусна водата. Каза нещо тихичко и тя се засмя. Преместих поглед от тях към празните керамични чаши на кухненския плот, после към тиквите върху масата и към Пейдж, която продължаваше да стиска ножа за дълбаене.
И осъзнах, че винаги е било така. Ваканциите, домашните игри, фамилните вечери — всичко това е имало за цел да ни предпази от истината. Да отвлече вниманието ни от факта, че мама работи по сто часа седмично, а татко между лекциите или пише, или чете написаното от други, само и само за да скъсят времето, в което им се налага да лъжат.
През всичките тези години не съм била единствената, която се преструва. Разликата между нас сега беше само в това, че аз вече съм готова да престана с лъжите, докато мама и татко определено не бяха.
— Аз излизам — казах. — Мобилният телефон е в мен, ако решите, че наистина искате да поговорим.
Глава 14
По пътя към кафенето взех решение да се противопоставя на татко. Той беше виновникът за тази смущаваща, неудобна ситуация, която по негласно споразумение се правехме, че не забелязваме. Вярно, че ако я нямаше неговата любовна афера, мен също нямаше да ме има, но като си помисля до какво доведе всичко това, май да не се бях раждала, щеше да е най-добре за всички. Тогава мама и татко щяха да имат нормален, щастлив брак. Джъстин щеше да е още жива. И ако дълбаеха тиквени фенери всяка есен, то единствената причина за това щеше да е, че искат да прекарват повече време заедно, а не защото има нужда да укрепят разпадащото се привидно семейно благополучие.
Ето защо трябва да се сложи край на този театър. Това е единственият изход. Ще им разкажа каквото знам и ще ги накарам да говорят за всичко онова, което са премълчавали през последните седемнайсет години.
Първо обаче беше Саймън.
Седеше на масичка в ъгъла на кафенето, с гръб към мен. Забързано закрачих към него, отбелязвайки с облекчение, че само няколко от масите са заети. Когато го доближих, обвих с ръце раменете му и притиснах буза о неговата.
— Представа нямаш колко се радвам да те видя — казах.
Той се усмихваше, докато сядах, но веднага след това изражението му стана загрижено.
— Всичко наред ли е? — попита, местейки очи от потното ми чело към още по-изпотената ми брадичка.
Почувствах се неловко, грабнах от масата една хартиена салфетка и попих влагата по лицето си.
— Сега вече е по-добре. — Когато бръчката между веждите му стана още по-дълбока, добавих: — Просто поредната семейна драма. Мама се опитва да върне миналото, като украсява къщата за празника, а татко й ходи по свирката, вместо да й помогне да забрави и да продължи напред. Нали разбираш — типичен съботен ден в семейство Сандс.
Той хвана ръката ми, пръстите му се обвиха около моите, а палецът му погали вътрешността на дланта ми.
— Топла си.
Това беше твърде меко казано. Усещах тялото си така нажежено, все едно току-що се бях претърколила през легло, покрито с жарава.
— Нямах търпение да те видя и тичах през целия път насам.
Ъгълчетата на устата му леко се повдигнаха, но бързо след това се отпуснаха отново.
— Пейдж ми каза какво е станало онзи ден.
— Какво е станало?
— Припаднала си. — Очите му настоятелно се задържаха на моите. — Предполагам, нямаше да ми кажеш, за да не ме тревожиш. Въпреки това се канех аз да те попитам, щом се видим този уикенд. Когато отложи пътуването обаче, се притесних повече. Затова тръгнах така внезапно.
— Съжалявам. — Сведох поглед към сключените ни ръце. — Не е нещо кой знае колко сериозно. Съвзех се веднага, щом се ударих в пода.
— Хората обикновено не припадат без причина.
Почти несъзнателно отбелязах дрънченето на камбанката, когато вратата на кафенето се отвори.
— Просто бях малко уморена — казах, без да откъсвам поглед от сплетените ни ръце. — Програмата в училище е доста натоварена и тая суматоха около документите за колежа е…
— Проста работа — каза познат глас.
— Паркър! — Стресната от внезапната му поява край нашата маса, аз се дръпнах назад и измъкнах ръката си от дланта на Саймън. — Какво правиш тук?
— Задоволявам кофеиновия си глад. — Той кимна на Саймън. — Здрасти. Паркър Кинг. С Ванеса учим в едно училище.