— Ще се опитам да открия госпожица Мълиган, преди да са евакуирали цялото преподавателско тяло — каза Пейдж. — Нека се видим пред централния вход, ако наистина има някаква извънредна ситуация, става ли?
Когато тя свърна вляво, аз завих в обратната посока и едва успях да избегна челен сблъсък с трима учители по история, които изскочиха от съседната стая и се вляха в оживения трафик по коридора. Направих опит да дочуя за какво си шепнат, но гласовете им се преплитаха, а и всички те крачеха прекалено бързо. Тъкмо започнах да долавям отделни думи — „внезапно“, „трагично“, „последствия“ — и разговарящите вече бяха на пет крачки пред мен, откъдето нищо не се чуваше.
Стигнах вратата на библиотеката и се вмъкнах вътре, забелязвайки, че върволицата учители забавя крачка, преди да влезе в централната аула.
Седнах зад един от компютрите, скрит зад висок шкаф с прашни справочници по рафтовете, и влязох в пощата си.
ВНИМАНИЕ!!!
Съобщението в горния край на екрана ме спря като улична барикада. Цялото беше написано с дебели червени главни букви. В „Хоторн“ особено се гордееха, че спазват имейл етикета, но това съобщение нарушаваше всички възможни правила. В други случаи бих помислила, че е спам и щях да го изтрия, но забелязах, че е изпратено от директора само преди десет минути. По време на целия ми престой в „Хоторн“ имаше само още един такъв случай, когато важен имейл беше разпратен до всички от директора, а не от заместник-директора, както ставаше обикновено. Тогава изтрих имейла, без дори да го дочета докрай, щом разбрах, че се отнася за смъртта на Джъстин.
Сега, сдържайки дъха си, кликнах върху съобщението.
„До цялата общност на училище «Хоторн»:
С прискърбие трябва да ви уведомя за смъртта на нашия скъп приятел и второкурсник в «Хоторн» Колин Милтън Купър.
Онези, които са имали щастието да го познават отблизо, знаят, че той беше една от най-светлите и приветливи личности, украсявали някога нашата общност. На онези, които не са го познавали, мога само със съжаление да кажа, че са пропуснали шанса да срещнат един прекрасен млад човек.
Очаквам, че всички вие, като достойни членове на вековна институция от световен ранг, каквато е нашето училище, ще се държите подобаващо през този нелек период. Ако имате някакви въпроси или нещо ви безпокои, вратата на кабинета ми ще бъде винаги отворена за вас.
И няколко последни думи: в днешната дигитална епоха новините се разпространяват бързо и — в повечето случаи — изопачени. Ето защо ви моля да се въздържате от коментари относно случилото се с когото и да било извън «Хоторн». Всички запитвания от страна на медиите ще се пренасочват към господин Харълд Лоудер, завеждащ връзки с обществеността на училището.
Приемеше моите съболезнования!“
Колин Купър учеше в „Хоторн“. Затова цялото училище беше в паника. Неговата смърт щеше да повлече след себе си пороища от имейли и безброй съвещания на ръководството. Но и Джъстин беше завършила „Хоторн“ само няколко седмици преди да умре, което значеше, че в продължение едва на няколко месеца училището е загубило двама свои възпитаници.
Препрочетох съобщението, опитвайки да си припомня кой беше Колин. Не познавах много хора от долните класове и не можех да свържа името с лице.
Оставих съобщението на екрана, отворих друг прозорец и стартирах търсачката на Гугъл, издирвайки Колин Купър. Когато излязоха хиляди резултати, добавих „Милтън“ и „предколежанско подготвително училище Хоторн“. Тъкмо щях да натисна enter, когато погледът ми попадна на последната статия от първата страница.
„Запознайте се с КОЛИН МИЛТЪН КУПЪР и останалите неженени професионалисти на АЙВИ ТРАЙЛС, вашата първа стъпка по пътя към интелигентното търсене на партньор!“
Интелигентно търсене на партньор? Това да не е нещо от рода на сайтовете за запознанства? Този Колин Милтън Купър едва ли е същият, когото търсех; щом като е бил второкурсник, значи трябва да е шестнайсетгодишен (максимум!) и твърде млад за онлайн запознанства. Пък и цялата тази работа изглеждаше прекалено рискована. Ако някой от училището беше разбрал за това, Купър едва ли щеше леко да се отърве. Учениците на „Хоторн“ може и да разполагат с повече средства от връстниците си, но това не ги прави по-зрели от тях.
Решена да се убедя, че това наистина не е нашият човек, кликнах върху линка.