Опънал се мързеливецът да жъне. Пожънал всичкото жито, нито клас не оставил. Строполил се надвечер, капнал от умора, и заохкал. Дошла жена му, донесла му ядене, но на него хапвало ли му се? Седял той ни жив, ни мъртъв и едва дишал.
— Защо си се изморил толкова? — попитала го жена му. Разказал й мързеливецът, че край нивата минал царски човек и го заплашил: „Ако не пожънеш всичкото жито до довечера, ще дойда, ще ти отсека главата, ще ти извадя черния дроб и ще го отнеса на царския син!“
— Не бой се — утешила го жена му. — Нали си свършил всичко, няма какво вече да ти направят.
Вързали криво-ляво снопите, откарали ги, овършали и изсипали в хамбара житото.
Мързеливецът имал една свиня. Каквото намерел в къщи за ядене, все на свинята го носел, хранел я и я угоявал. Веднъж жената казала:
— Ние нямаме какво да ядем, а ти все мъкнеш за тая свиня. По-добре да я заколим!
— Не, няма да я заколя, докато не прокапе мас от нея — отговорил мъжът.
Взела жена му масло, разтопила го, плиснала го върху свинята, показала я след това на мъжа си и рекла:
— Виждаш ли как се е угоила, мас капе вече от нея.
Взел тогава мързеливецът и заклал любимата си свиня; обичал я той, но собствения си стомах май повече обичал!
Изял мързеливецът бърже-бърже свинята. Жената успяла да скрие от него само единия бут.
Разбрал той, че жена му е запазила още един свински бут, и почнел да я моли:
— Дай ми и него!
— Не — отговорила жена му, — няма да ти го дам!
— Ще умра, ако не ми го дадеш!
— Умри — отвърнала жена му. — Ако умреш, никой няма да съжалява за тебе!
Легнал мързеливецът на миндера, затворил очи, млъкнал — лежи и не диша. Заплакала жената над мъжа си като над мъртвец.
Повикали попа, сновали ковчег, сложили мъртвеца вътре и го понесли към църквата.
Приближила се все пак жената до ковчега и пошепнала на мъжа си:
— Стани, защото ще те погребем!
— Как да стана? Нали съм мъртъв?
— Стани, казвам ти — повторила жена му.
— Ако ми дадеш свинския бут, ще стана — отговорил той.
— Не! — рекла жената.
— Тогава и аз няма да стана — упорствувал мъжът.
Понесли мързеливеца като покойник и го сложили в църквата. Щом се стъмнило, жена му се приближила до църковните врати и извикала:
— Ей, мъртъвци, стари и нови, слушайте! На небето се строи нов храм, ставайте да носите тухли! Старите мъртъвци ще носят по сто, а новите — по двеста.
„Аз и пет тухли наведнъж не мога да вдигна, за какъв дявол ще взема да им нося по двеста?“ — помислил си мързеливецът, скочил от ковчега и дим да го няма от църквата!
Оттогава той не помислил нито да умира, нито да иска свински бут, пък и престанал да се излежава вече. Почнал да работи и заживял с жена си щастливо и богато.