Джотаро, притиснат до ръкава й, каза:
— Да, хайде. Време е!
Такуан вдигна очи към белите облаци, съжалявайки за поражението си.
— Не мога нищо повече да направя — каза той. — За самия Буда спасението на жените се е оказало безнадеждно.
— Сбогом, Такуан — завърши Оцу. — Покланям се на Секишусай оттук, но кажи му и ти благодаря и сбогом от мое име.
— Ох, даже и аз започвам да мисля, че свещениците са луди. Където и да отидат, не срещат нищо друго освен хора, които тичат към ада. — Такуан вдигна ръце, после ги отпусна и много тържествено каза: — Оцу, ако започнеш да затъваш сред Шестте зли пътя или Трите кръстопътя, извикай името ми. Помисли за мен и извикай името ми! Дотогава мога само да ти кажа: пътувай, колкото можеш и опитай да бъдеш предпазлива.
Книга трета
Огън
Сасаки Коджиро
Съвсем малко на юг от Киото река Йодо се извива край възвишението Момояма (местоположение на крепостта Фушими), после тече през равнината Ямаширо към зидовете на крепостта Осака, отдалечена на около пет часа път в северозападна посока. Отчасти поради пряката връзка по вода всяко политическо раздвижване в района на Киото предизвикваше незабавен отзвук в Осака, докато във Фушими даже дума, изречена от някой самурай, да не говорим пък за военачалник в Осака, се предаваше като поличба за бъдещето.
Около Момояма назряваха големи промени, защото Токугава Иеясу беше решил да преобърне начина на живот, процъфтявал при Хидейоши. Крепостта Осака, обитавана от Хидейори и майка му Йодогими, все още отчаяно поддържаше остатъците на отшумяващото си могъщество, както по залез-слънцето съхранява за кратко чезнещата си красота. Но истинската власт беше установена във Фушими, където Иеясу предпочиташе да живее по време на продължителните си пътувания до областта Кансай. Сблъсъкът между старото и новото беше видим навсякъде. Можеше да се забележи в лодките, сновящи по реката, в поведението на хората по големите пътища, в нашумелите песни и по лицата на лишените от препитание самураи, търсещи работа.
Крепостта във Фушими се подновяваше и каменните блокове, изхвърлени от лодките на речния бряг, образуваха същинска планина. Повечето от тях бяха грамадни скални късове, с най-малко шест квадратни лакти площ и три или четири лакти височина. Те сякаш се топяха под изгарящото слънце. Макар че според календара беше есен, нетърпимата жега напомняше горещниците веднага след дъждовния сезон в началото на лятото.
Върбите край моста потрепваха в белезникави отблясъци, а един голям жетвар прехвърчаше влудяващо на зигзаг от реката към малка къща недалеч от брега. Покривите на селото, лишени от меките тонове, с които ги покриваха фенерите на смрачаване, бяха пресъхнали, прашно сиви. В зноя навръх пладне двама работници, милостиво освободени за половин час от смазващия си труд, лежаха изтегнати върху широката повърхност на един от каменните блокове и бъбреха за онова, което беше на устата на всички.
— Мислиш ли, че ще има нова война?
— Не виждам защо не. Изглежда няма никой, достатъчно силен да държи нещата в своя власт.
— Май си прав. Военачалниците от Осака май привличат всички ронини, които могат да открият.
— Ще успеят, предполагам. Може би не трябва да говоря много високо, но чух, че Токугава купували оръжие и боеприпаси от чуждестранни кораби.
— Ако е така, защо Иеясу дава внучката си Сенхиме за жена на Хидейори?
— Откъде да знам? Каквото и да прави, обзалагам се, че си има причини. Простите хора като нас не могат да знаят какво си е наумил Иеясу.
Около двамата жужаха мухи. Рояк покриваше два вола наблизо. Още впрегнати в празни дървени каруци, животните бездействаха на слънце и лениво и невъзмутимо преживяха. Истинската причина за подновяването на крепостта беше неизвестна на нископоставените работници, които предполагаха, че Иеясу ще живее там. В действителност това беше етап от широка строителна програма и важна част от метода на Токугава за управление. Строителни работи с широк размах се осъществяваха също в Едо, Нагоя, Суруга, Хиконе, Оцу и в дузина други укрепени градове. Целта беше до голяма степен политическа, защото един от начините на Иеясу да държи в подчинение даймио беше да им възлага изпълнението на различни благоустройствени задачи. Тъй като никой не беше достатъчно силен, за да откаже, това поддържаше заетостта на приятелски настроените господари и ги правеше отстъпчиви, а същевременно принуждаваше онези даймио, които се бяха противопоставили на Иеясу при Секигахара, да се откажат от голяма част от доходите си. Другата цел на управлението беше да спечели подкрепата на обикновените хора, които бяха облагодетелствани и пряко, и косвено от широките обществени строежи.