Матахачи подпря главата си с ръце. Изгаряше от треска, а еднообразният напев жужеше нечленоразделно в ушите му като рояк пчели. Останал съвсем сам, той потъна в униние.
— Каква полза — въздъхна. — Да допуснем, че ще работя упорито, и какво от това? За целодневна работа изкарвам колкото за храната през този ден. Да почивам един ден, означава да не ям.
Усетил, че някой стои до него, той погледна нагоре и видя висок млад мъж. Главата му беше покрита с дълбока, грубо плетена сламена шапка и отстрани бе преметнал вързоп от рода на тези, каквито носят шугийоша. Знак във формата на полуразтворено, обковано с желязо ветрило украсяваше отпред шапката му. Той замислено наблюдаваше строителните работи и преценяваше разположението на сградите.
След малко се настани до плосък, широк камък, който беше висок точно колкото маса за писане. Издуха от повърхността пясъка заедно с маршируващата колона мравки, облакъти се отгоре, подпря главата си с ръце и поднови своя напрегнат оглед на околността. Макар че слънчевият блясък го удряше право в лицето, той оставаше неподвижен, видимо безразличен към смущаващата горещина. Не забеляза Матахачи, който беше още в твърде окаяно състояние, за да го интересува има ли някой наоколо или не. Другият въобще не го занимаваше. Седна с гръб към новодошлия и на пристъпи почна да повръща.
Скоро самураят обърна внимание на давенето му.
— Ей, ти там — каза той. — Какво ти е?
— От жегата е — отвърна Матахачи.
— Май никак не те бива, а?
— По-добре съм от одеве, но още ми се мае главата.
— Ще ти дам едно лекарство — каза самураят, като отвори черната си лакирана кутийка за хапчета и разклати няколко черни хапчета в дланта на ръката си.
Приближи и сложи лекарството в устата на Матахачи.
— За нищо време ще се оправиш — каза.
— Благодаря.
— Мислиш ли да останеш тук още малко?
— Да.
— Тогава направи ми една услуга. Дай ми знак, ако идва някой — хвърли камъче или нещо подобно.
Той се върна при своя камък, седна и извади от принадлежностите си за писане четчица и бележник от кимоното си. Разтвори листата на камъка и започна да рисува. Изпод полите на шапката очите му се движеха напред-назад от крепостта към близките й околности, улавяйки главната кула, укрепленията, планините на заден план, реката и по-малките потоци.
Точно преди битката при Секигахара тази крепост беше нападната от части на Западната войска и два от дворовете, както и част от рова, бяха понесли значителни щети. Сега бастионът не само се подновяваше, а и се подсилваше допълнително, така че да надмине укреплението на Хидейори в Осака.
Бързо, но в големи подробности, ученикът по бойни изкуства скицира цялата крепост, видяна от птичи поглед и на втората страница започна да прави план на подстъпите откъм тила.
— Ох-ох! — простена тихо Матахачи.
Изневиделица се появи надзирателят на работите и застана зад рисувача. Покрит с полудоспехи, обут със сламени сандали, той стоеше там мълчаливо, сякаш чакаше да бъде забелязан. Матахачи се почувства виновен, че не го е видял навреме, да предупреди. Сега бе твърде късно.
Не след дълго самураят вдигна ръка да прогони една муха от напоената си с пот яка и в този миг зърна натрапника. Щом погледна нагоре с изплашени очи, надзирателят му отвърна със сърдит поглед, миг преди да протегне ръка към чертежа. Ученикът го улови за китката и скочи.
— Какво правите? — изкрещя той.
Надзирателят дръпна бележника и го вдигна високо във въздуха.
— Бих хвърлил един поглед на това — изрева той.
— Нямате право.
— Само си изпълнявам задълженията.
— Да се врете в работата на другите — това ли наричате задължения?
— Защо? Не може ли да погледна?
— Простак като теб не би го разбрал.
— Мисля, че е по-добре да го задържа.
— Не, да не си посмял! — извика самураят и посегна към бележника. Двамата го задърпаха и го скъсаха по средата.
— Внимавай! — кресна надзирателят. — Ако не можеш да дадеш обяснение, ще те задържа.
— По чие нареждане? Ти офицер ли си?
— Точно така.
— От чия част? Кой ти е началник?
— Не е твоя работа. Но мога да ти кажа, че имам заповед да проверявам всеки съмнителен наоколо. Кой ти даде разрешение да правиш скици?
— Правя проучване на крепостите и географските особености за бъдещи справки. Какво нередно има в това?