Матахачи никога не беше виждал нещо подобно. Старецът проплакваше за миг, после отново удряше главата си в стълба. Изглеждаше решен да блъска челото си, докато се разцепи на две. Нараняванията, които си причиняваше, бяха неизброимо повече от ударите, които нанесе на Матахачи. Скоро от челото му потече кръв. Матахачи се почувства задължен да предотврати неговото по-нататъшно самоизтезание.
— Виж сега — каза той. — Престани. Не знаеш какво правиш!
— Остави ме на мира — настоя монахът.
— Ама какво ти е?
— Нищо ми няма.
— Трябва да ти има нещо. Да не си болен?
— Не.
— Какво ти е тогава?
— Отвращавам се от себе си. Бих искал да пребия до смърт злото си тяло и да нахраня враните с него, но не и да умра като жалък глупак. Искам, преди да отхвърля тая плът, да стана силен и почтен като всеки друг. Загубата на самообладание ме вбесява. Ако щеш, наречи го и болест в края на краищата.
Почувствал жалост към него, Матахачи вдигна няколко от падналите монети и се опита да ги натика в ръката му.
— Вината отчасти беше моя — каза той извинително. — Давам ти това и може би ще ми простиш.
— Не го искам! — викна монахът и рязко дръпна ръката си. — Не ми трябват пари. Казах ти, не ми трябват!
Макар преди това да бе избухнал заради късче оризова каша, сега погледна парите с ненавист. Решително заклати глава и все така на колене, отстъпи назад.
— Ти си бил много особен! — каза Матахачи.
— Не бих казал.
— Е, поне се държиш странно.
— Не се безпокой за това.
— Говориш като човек от западните области. Имам предвид произношението.
— Вярно е. Роден съм в Химеджи.
— Така ли? И аз съм оттам — от Мимасака.
— Мимасака ли? — повтори монахът, като се втренчи в Матахачи. — Откъде по-точно в Мимасака?
— Село Йошино. Най-точно — от Миямото.
Старецът някак се отпусна. Седнал на терасата, той тихо заговори.
— Миямото? Това е име, което събужда спомени. Някога бях назначен в укреплението Хинагура. Познавам много добре онази околност.
— Значи ли това, че си бил самурай във владението Химеджи?
— Да. Предполагам, сега не приличам на такъв, но бях нелош войник. Името ми е Аоки Тан…
Той млъкна, после пак така несвързано продължи:
— Това не е истина. Току-що го съчиних. Все едно, че нищо не съм казал. — Изправи се и додаде: — Отивам в града да посвиря на шакухачи и да получа малко ориз.
Обърна се и закрачи бързо към полето.
След като той си отиде, Матахачи почна да се чуди беше ли правилно от негова страна да предложи на стария монах пари от кесията на мъртвия самурай. Скоро реши затруднението, като си каза, че никому не би навредило, ако вземе на заем известна сума, стига само да не е голяма. „В случай, че ще нося тези неща в дома на умрелия, както той пожела, мислеше си, трябва да имам пари за разходите и какъв друг избор имам, освен да взема от наличните тук?“ Този прост, благовиден предлог беше така утешителен, че от този ден нататък Матахачи почна малко по малко да харчи парите.
Оставаше въпроса за издаденото на Сасаки Коджиро свидетелство. Мъжът приличаше на ронин, но можеше вместо това да е бил на служба при някой даймио. Матахачи не успя да отгатне откъде е, вследствие на което нямаше представа къде да занесе грамотата. Единствената му надежда, реши, би била да открие учителя по сабя Канемаки Джисай, който без съмнение ще знае всичко възможно за Сасаки.
Като се насочи от Фушими към Осака, той разпитваше във всяка чайна, гостилница и хан дали някой е чувал за Джисай. Всички отговори бяха отрицателни. Дори допълнителното сведение, че Джисай е близък ученик на Тода Сейген, не водеше до отговор.
Най-накрая у един самурай, с който Матахачи случайно се запозна по пътя, изплува смътен спомен.
— Чувал съм за Джисай, но ако е още жив, трябва да е много стар. Някой разправяше, че отишъл на изток и станал отшелник в едно село в Кодзуке или някъде там. Ако искаш да разбереш повече за него, трябва да отидеш в крепостта Осака и да говориш с един човек на име Томита Мондоношо.
Мондоношо изглежда бе един от учителите по бойни изкуства на Хидейори и осведомителят на Матахачи беше сигурен, че е от рода, от който произхожда и Сейген.
Макар и обезсърчен от мъглявостта на първата действителна цел в живота му, Матахачи реши да я преследва упорито. При пристигането си в Осака той нае стая в евтина странноприемница на една от по-оживените улици и веднага щом се настани, попита собственика дали е чувал за човек на име Томита Мондоношо в крепостта Осака.