Но намирането на хубава работа не беше толкова лесно. Последният месец на годината завари Матахачи все още безработен и с наполовина намалели пари.
Под зимното слънце на най-оживения месец в годината тълпите от хора, сновящи по улиците, изглеждаха изненадващо незабързани. В центъра на града имаше празни площи, където в ранното утро тревата беше побеляла от скреж. С напредването на деня улиците ставаха кални и усещането за зима изчезваше сред шума на търговците, предлагащи стоките си със звънтящи гонгове и гърмящи барабани. Седем-осем закрити сергии, оградени с извехтяла рогозка, приканваха с хартиени знаменца и украсени с гирлянди копия на представленията, показвани вътре. Викачите пронизително се надпреварваха да примамват шляещите се минувачи в импровизираните си театри.
Въздухът беше наситен с миризма на долнопробен соев сос. Под платнищата мъже с космати крака цвилеха като коне, забождайки шишове в устата си, а в полумрака жени с дълги ръкави и избелени лица вървяха скупчени като овце, блееха си нещо и предъвкваха последни клюки.
Една вечер избухна свада сред клиентите на някакъв човек, който беше открил пивница и изнесъл столове отстрани на улицата. Преди да стане ясно кой е победителят, побойниците подвиха опашка и избягаха, оставяйки кървава диря след себе си.
— Благодаря ви, господине — обърна се продавачът на саке към Матахачи, чието внушително присъствие беше накарало местните хулигани да изчезнат. — Ако не бяхте вие, щяха да ми изпотрошат всичките съдове.
Мъжът се поклони няколко пъти и после донесе на Матахачи нов съд със саке, който твърдеше, че е загрял точно до необходимата топлина. Поднесе му в знак на благодарност и нещо за хапване.
Матахачи остана доволен от себе си. Кавгата избухна между двама работници и когато той се изправи насреща им със заплахата, че ако пострада нещо от заведението, ще ги убие, те изчезнаха.
— Доста е оживено, нали? — отбеляза любезно. — Краят на годината е. Едни идват и си отиват, но други стават редовни посетители.
— Хубаво е, че не се разваля времето.
Лицето на Матахачи се беше зачервило от алкохола. Като надигна чашата, си спомни, че преди да се хване на работа във Фушими беше отказал пиенето и разсеяно се учуди как е започнал отново. „Е, какво от това?, помисли си. Щом човек не може и да си пийне от време на време…“
— Донесете още едно, приятелю — провикна се той.
Човекът, който седеше мълчаливо на съседния стол, също бе ронин. Двете му саби, дълга и къса, правеха силно впечатление и местните хора избягваха да му се навират в очите, макар да не носеше наметало над доста зацапаното си около врата кимоно.
— Хей, донеси и на мен още едно и не се бави много! — викна мъжът. Кръстосвайки крак върху крак, той изгледа Матахачи отдолу нагоре. Щом погледът му стигна до лицето, се усмихна и каза:
— Здравейте.
— Здравейте — отвърна Матахачи. — Налейте си от моето, докато се топли вашето.
— Благодаря — каза мъжът и подаде чашата си. — Не е ли унизително да си пияница? Видях ви, седнал сте тук с вашето саке, после този чуден мирис се разнесе из въздуха и ме затегли насам, като че някой ме е хванал за ръкава.
Той пресуши на един дъх чашата си.
Матахачи го хареса. Изглеждаше дружелюбен и в него имаше нещо напористо. И в пиенето си го биваше — за следващите няколко минути, докато Матахачи едва се справяше с един, изпразни пет съда. При това непознатият оставаше трезвен.
— По колко пиете обикновено? — попита Матахачи.
— А, не знам — небрежно отвърна мъжът. — Десет-дванайсет съда, когато съм в настроение.
Те се впуснаха в разговор за политика и след известно време ронинът изпъчи гърди и каза:
— Та кой е Иеясу в края на краищата? Що за глупост от негова страна е да пренебрегва правата на Хидейори и да си присвоява званието „Върховен повелител“? Ако изключиш Хонда Масадзуми и няколко други от старите му поддръжници, какво остава? Хладнокръвие, лукавство и известни политически способности — искам да кажа, че просто има нюх към политиката, който обикновено липсва на военните. Лично аз бих предпочел при Секигахара да беше победил Ишида Мицунари, но той беше прекалено горд, за да успее да сплоти даймио около себе си. А и рангът му не беше достатъчно висок.
Стигнал до това заключение, той внезапно попита:
— Ако Осака отново се изправи срещу Едо, вие на чия страна ще застанете?
Не без колебание, Матахачи отвърна:
— Осака.
— Добре — мъжът се изправи с чаша саке в ръка. — Вие сте един от нас. Да пием за това! От коя област… А, не трябваше да питам, струва ми се, преди аз самият да се представя. Името ми е Акакабе Ясома. От Гамо съм. Сигурно сте чували за Бан Данемон? Аз съм негов добър приятел. В скоро време пак ще се съберем. Приятел съм и на Сусукида Хаято Канесуке, виден военачалник в крепостта Осака. Пътувахме заедно, когато той беше още ронин. Срещал съм се три-четири пъти и с Оно Шуриносуке, но той е твърде мрачен за мен, нищо че има повече политическо влияние от Канесуке.