Мъжът отстъпи, замълча за малко, очевидно размишляваше дали не е казал твърде много и после попита:
— Вие кой сте?
Макар че не повярва на всичко чуто, Матахачи се почувства сякаш временно останал в сянка.
— Чувал ли сте за Тода Сейген? — попита той. — Човекът, който е създал школата Томита?
— Чувал съм това име.
— Е, мой учител беше великият и всеотдаен отшелник Канемаки Джисай, който пое истинската школа Томита от Сейген и после създаде школата Чуджо.
— Тогава трябва да сте истински майстор на сабята.
— Така е — отвърна Матахачи.
Играта започна да му харесва.
— Знаете ли — каза Ясома, — така си и мислех. Тялото ви изглежда тренирано и имате вид на способен човек. Как ви наричаха, когато се обучавахте при Джисай? Искам да кажа, ако не е много нахално да попитам.
— Името ми е Сасаки Коджиро — заяви със сериозно лице Матахачи. — Ито Ягоро, създателят на школата Ито, е по-стар ученик от същото училище.
— Наистина ли? — възкликна поразен Ясома.
В един миг на уплаха Матахачи помисли да отрече всичко, но беше прекалено късно. Ясома беше коленичил и правеше дълбок поклон. Връщане назад нямаше.
— Простете ми — повтори той няколко пъти. — Често съм чувал, че Сасаки Коджиро великолепно владее сабята и трябва да се извиня, че не говорих по-учтиво. Не можех да знам кой сте.
Матахачи облекчено въздъхна. Ако случайно Ясома се беше оказал приятел или познат на Коджиро, щеше да му се наложи да се защитава с бой.
— Няма нужда да ми се кланяте — каза великодушно той. — Ако толкова държите на официалностите, не бихме могли да говорим като приятели.
— Сигурно ви е подразнило моето дърдорене.
— Защо? Нямам някакъв особен пост или длъжност. Аз съм само младеж, който не е много наясно кой път ще поеме в живота.
— Да, но сте голям майстор на сабята. Често съм слушал за вас. Сега като се замисля, вие наистина трябва да сте Сасаки Коджиро. — Той се загледа втренчено в Матахачи. — Нещо повече, не мисля, че е правилно да не заемате никаква длъжност.
Матахачи скромно отговори:
— Бях се посветил на сабята си толкова добросъвестно, че нямах време да се сприятеля с много хора.
— Разбирам. Значи ли това, че не се стремите да си намерите добра служба?
— Не, винаги съм смятал, че ще трябва един ден да намеря господар, на който да служа. Но още не съм мислил за това.
— Няма да е много сложно. Вие имате зад гърба си спечелената със сабята слава, а това има голямо значение в обществото. Разбира се, ако си траете, колкото и да сте способен, никой няма да ви забележи. Вземете например мен. Докато не ми казахте, даже не знаех кой сте. Бях напълно неподготвен.
Ясома замълча, после продължи:
— Ще се радвам да ви помогна, ако искате. В интерес на истината бях помолил моя приятел Сусукида Канесуке да потърси някаква длъжност и за мен. Бих искал да ме вземат в крепостта Осака, макар и да не ми плащат много. Сигурен съм, че Канесуке с радост ще представи на влиятелните личности човек като вас. Ако не възразявате, с удоволствие ще говоря за това с него.
Докато Ясома въодушевено кроеше замисли за бъдещето, Матахачи не можеше да избегне чувството, че се забърква в нещо, от което лесно измъкване няма. Страхуваше се, че от стремеж да си намери работа, направи грешка, като се представи за Сасаки Коджиро. От друга страна, ако беше казал, че е Хониден Матахачи, селски самурай от Мимасака, Ясома никога не би предложил услугите си. Вероятно щеше да си навири носа пред него. Не можеше да се отрече — името Сасаки Коджиро без съмнение вдъхваше уважение.
Но в такъв случай има ли за какво да се тревожи? Истинският Коджиро бе мъртъв и Матахачи беше единственият човек, който знаеше това, защото притежаваше свидетелството, единственият му документ за самоличност. Без него властите няма как да узнаят кой е бил ронинът, а и едва ли ще да си направят труда да провеждат разследване. В края на краищата той не беше нищо повече от пребит до смърт с камъни „шпионин“. Постепенно, докато Матахачи убеждаваше сам себе си, че тайната му никога няма да бъде разкрита, в ума му се очерта дързък план — той ще стане Сасаки Коджиро. Отсега нататък.
— Донесете сметката — викна Матахачи и извади монети от кесията си.