Щом се надигна да си тръгва, Ясома объркан подметна:
— Ами моето предложение?
— А — отвърна Матахачи, — ще съм ви много благодарен, ако говорите в моя полза с приятеля си, но не можем да обсъждаме такива неща тук. Да идем на по-тихо място, където ще можем да останем насаме.
— Защо не — каза Ясома, видимо облекчен.
Оказа се, че за него е съвсем естествено Матахачи да плати и неговата сметка.
Скоро се озоваха в квартал, сравнително отдалечен от главната улица. Матахачи възнамеряваше да отведе новия си приятел в по-изискано заведение, но Ясома възрази, че това би струвало само излишни разходи. Той предложи по-евтино и по-интересно място, и като превъзнасяше квартала на насладите, поведе Матахачи към това, което смекчено наричаха Град на жриците. Говореше се, че тук — само с малко преувеличение — имало хиляди домове за развлечение и занаятът толкова процъфтявал, че само за една нощ в лампите изгаряли сто бурета масло. Матахачи отпърво се показа сдържан, но скоро беше завладян от веселата атмосфера наоколо.
В близост се намираше едно от разклоненията на крепостния ров, където откъм залива навлизаха водите на прилива. Ако се взре внимателно, човек можеше да различи речни раци и други твари, пълзящи под светещите прозорци и червените фенери. Матахачи се вгледа отблизо и остана леко разстроен, защото му заприличаха на смъртоносни скорпиони.
Кварталът беше задръстен от жени с лица, покрити с плътен слой пудра. Тук-там можеше да се видят и хубави, но имаше много други, които изглеждаха над четиридесетте — жени с тъжни очи, с увити в платно против студа глави и с почернени зъби обикаляха улиците, но напразно се стараеха да разпалят кръвта на мъжете, които се тълпяха наоколо.
— Тук сигурно има много такива — отбеляза с въздишка Матахачи.
— Нали ви казах — отвърна Ясома, който се стараеше да намери оправдание за жените. — И са за предпочитане пред някоя прислужница в чайна или певица, с която човек би могъл да се сближи. Хората се преструват, че мисълта да се продават тела ги отблъсква, но ако прекараш една зимна нощ с някоя от тях и поговориш с нея за семейството й и така нататък, ще разбереш, че тя е като всяка друга жена. И няма да я осъдиш, че е станала лека. Едни от тях са били по-рано наложници на шогуна, на други бащите им са се числели в свитата на някой даймио, загубил по-късно властта си. И в миналите векове е било така. Ще разберете, приятелю мой, че в калта на този неверен свят са паднали много прекършени цветя.
Двамата влязоха в една къща и Матахачи остави всичко в ръцете на Ясома, който явно беше доста опитен. Знаеше как да поръча саке, как да се оправя с момичетата — беше безупречен. На Матахачи преживяването му се видя много забавно.
Останаха цялата нощ и дори по обяд на следващия ден Ясома беше неуморим. Матахачи се почувства до известна степен възмезден за цялото онова време, когато го изоставяха в задната стая на „Йомоги“, но започваше да отпада.
Накрая призна, че му стига и каза:
— Не искам да пия повече. Да си вървим.
Ясома не се помръдна.
— Останете с мен до края на вечерта — настоя той.
— А после?
— Имам уговорка да се видя със Сусукида Канесуке. Сега е още рано да ходя в дома му, а и няма да съм в състояние да разисквам вашето положение, докато не съм наясно какво точно искате.
— Предполагам, че на първо време не трябва да моля за прекомерно заплащане.
— Няма смисъл да се подценявате. Самурай от вашата величина би трябвало да получи всяка сума, която назове. Да приемете каквато и да е длъжност би било под достойнството ви. Защо не му кажете, че искате възнаграждение в размер на две хиляди и петстотин крини ориз? Един самурай със самочувствие е винаги по-добре платен и по-високо ценен. Не бива да създавате впечатление, че бихте се задоволили с каквото и да е.
С наближаването на вечерта улиците наоколо, разположени в огромната сянка на крепостта, рано притъмняха. Напуснали дома, Матахачи и Ясома се отправиха към един от кварталите, населявани почти изключително от самураи. Стояха с гръб към рова и студеният вятър разнасяше въздействието на сакето, с което цял ден се бяха наливали.
— Онова там е къщата на Сусукида — обяви Ясома.
— Онази с извития покрив над портата?
— Не, ъгловата къща до нея.
— Хм. Доста голяма е, а?
— Канесуке стана виден човек. Като беше на трийсет години, че и повече, никой не беше и чувал за него, а сега…
Матахачи си даваше вид, че не обръща внимание на приказките на Ясома. Не че не им вярваше — напротив, толкова се доверяваше на този човек, че вече изобщо не подлагаше думите му на съмнение. Все пак чувстваше, че е по-добре да остане равнодушен. Като се взираше в опасалите крепостта домове на даймио, неговото младежко честолюбие му прошепна: „И аз в най-скоро време ще живея на такова място.“