Като видя, че не е в състояние да го догони, Осуги проточи сбръчкания си врат и с все сила кресна:
— Спри, крадецо! Ограби ме! Дръжте го!
Незабавно множество от присъстващите се включиха в гонитбата и онези, които бяха начело, не след дълго се нахвърлиха върху Матахачи с бамбукови тояги.
— Задръжте го там!
— Негодникът!
— Хвърлете му един хубав бой!
Тълпата притисна Матахачи до стената и някои дори го заплюха. Щом двамата с чичо Гон стигнаха мястото, Осуги бързо влезе в ролята си и гневно се обърна към нападателите. Разблъска ги и им се озъби, стиснала дръжката на късата си сабя.
— Как смеете? — викна тя. — Защо нападате този човек?
— Той е крадец.
— Не е вярно. Той ми е син.
— Този е ваш син?
— Да, мой син, син на самурай и вие нямате право да го биете. Не сте нищо повече от обикновени граждани. Само някой пак да го пипне и… Излизам срещу всички ви…
— Шегувате ли се? Кой викаше преди малко „крадец“?
— Добре де, аз бях, не отричам. Аз съм любеща майка и мислех, че като викна „крадец“, синът ми ще спре да бяга. Но кой ви е казал на вас, безумци такива, да го удряте. Това е възмутително!
Стреснати от неочакваното оневиняване на виновния и възхитени от твърдостта на старицата, хората от тълпата наоколо бавно почнаха да се разпръсват. Осуги сграбчи за ръката своя блуден син и го повлече към двора на близкото светилище. След като постоя няколко минути на портата и погледа, чичо Гон се приближи и каза:
— Бабо, не трябва да се отнасяш така с Матахачи. Той не е дете.
Опита се да откопчи ръката й от яката на Матахачи, но старицата грубо го сръга с лакът.
— Ти не се меси! Той е мой син и ще го накажа, както аз намеря за добре, без твоя помощ. Трай и си гледай работата!… Матахачи, ти неблагодарнико… Ще ти покажа аз на теб!
Казват, че колкото повече остарява човек, толкова по-прям и простодушен става. Съдейки по Осуги, никой не би го оспорил. В миг, когато други майки биха плакали от радост, тя кипеше от гняв. Блъсна Матахачи на земята и започна да удря главата му в нея.
— Като си помисля само! Да избягаш от собствената си майка! Не си намерен на пътя, негоднико — ти си ми син! — Тя го запляска, сякаш е още малък. — Аз не вярвах, че изобщо си между живите, а ти се шляеш из Осака! Не те ли е срам! Нехранимайко, непрокопсаник… Защо поне заради майка си не се вести? Не знаеше ли, че близките ти умират от мъка по теб?
— Мамо, моля те! — Матахачи плачеше като дете. — Прости ми. Моля те, прости ми! Съжалявам. Знам, че сгреших. Побягнах, защото знаех, че съм те разочаровал, като не се върнах вкъщи. Нямах намерение да бягам от теб. Толкова се изненадах, че те виждам. Затичах се без да мисля. Толкова се срамувам от начина, по който живях, че не можех да застана пред теб и чичо Гон.
Той закри лицето си с ръце. Осуги сбърчи нос и също захлипа, но почти веднага се овладя. Твърде горда, за да проявява слабост, тя поднови нападките си, като язвително каза:
— Щом толкова си бил засрамен и си чувствал, че оскърбяваш предците си, значи наистина не си прокопсал през цялото време.
Чичо Гон, неспособен да се въздържи, се застъпи:
— Стига толкова. Ако продължаваш така, ще го побъркаш.
— Казах ти да си спестиш съветите. Ти си мъж — не би трябвало да си толкова мек. Като негова майка от мен се иска да съм твърда като баща му, ако беше жив. Аз ще го накажа и още не съм свършила!… Матахачи! Седни както трябва! Погледни ме в очите!
Тя седна чинно на земята и му посочи мястото, което трябваше да заеме.
— Да, мамо — каза той послушно, като изправи изпоцапаните си с пръст рамене и коленичи.
Беше го страх от майка му. Понякога тя можеше да бъде по родителски великодушна, но настойчивостта, с която поставяше въпроса за дълга към дедите, го караше да се чувства неспокоен.
— Най-строго ти забранявам да криеш каквото и да е от мен — предупреди Осуги. — И така, какво точно си направил, откакто избяга за Секигахара? Почвай да обясняваш и не спирай, докато не чуя всичко, което ме интересува.
— Не се тревожи. Нищо няма да премълча — започна той, изгубил желание за съпротива.
Верен на думата си, разказа подробно цялата история — за бягството от Секигахара, укриването в Ибуки, връзката му с Око и омразното му живеене няколко години на неин гръб. И как сега искрено съжалява за стореното от него. Облекчен, като че е свалил огромен товар от плещите си, след тази изповед Матахачи се почувства много по-добре.
— Хмм… — промърморваше от време на време чичо Гон.
Осуги цъкна с език и отбеляза:
— Твоето поведение ме смайва. И сега с какво се занимаваш? Изглежда си в състояние да се обличаш добре. Намери ли си добре платена служба?