— Да — каза Матахачи.
Отговорът му се изплъзна ненадейно и той побърза да се поправи:
— Исках да кажа, не, не заемам никакъв пост.
— Тогава откъде имаш пари?
— Сабята — давам уроци по сабя.
Както бяха произнесени, думите прозвучаха правдоподобно и оказаха желаното въздействие.
— Наистина ли? — учуди се Осуги, видимо заинтересувана. За първи път лицето й просветна. — Значи бой със сабя? Всъщност не ме изненадва, че даже при такъв начин на живот моят син е намерил време за усъвършенстване на бойното си умение. Разбра ли, чичо Гон? Той неслучайно е мое дете.
Чичо Гон кимна, във възторг, че вижда да се повдига духът на старицата.
— Трябваше да се сетим — каза той. — Това показва, че в жилите му наистина тече кръвта на неговите предци Хониден. Какво от това, че за малко се е отклонил от правия път? Ясно е, че има силен дух.
— Матахачи — обади се Осуги.
— Да, мамо.
— Тук при кого си изучавал боя със сабя?
— Канемаки Джисай.
— О, че той е прочут.
Лицето на Осуги доби щастливо изражение. Матахачи, нетърпелив да я зарадва още повече, извади грамотата и я разви, като закри с палец името на Сасаки.
— Прочети — каза.
— Дай да видя — възкликна Осуги.
Тя посегна към свитъка, но Матахачи го беше стиснал здраво.
— Ето, мамо, не трябва да се тревожиш за мен.
Тя кимна.
— Да, наистина, това не звучи лошо. Погледни, чичо Гон. Винаги, даже докато Матахачи беше бебе, съм си мислила, че е по-умен и по-способен от Такедзо и другите момчета.
Вън от себе си от радост, тя започна да пръска слюнка, като говореше. В този миг свитъкът се изплъзна от ръката на Матахачи и името се показа.
— Почакай — сепна се Осуги. — Защо тук пише „Сасаки Коджиро“?
— А, това ли? Ами, ъ-ъ, това е прозвището ми.
— Прозвище ли? За какво ти е? Нима Хониден Матахачи не е добро име за теб?
— Да, разбира се — отвърна Матахачи, докато напрягаше ума си. — Но когато премислих, реших да не използвам собственото си име. С моето тъмно минало се страхувах да не опетня паметта на дедите.
— Разбирам. Изглежда си разсъдил правилно. Предполагам, нямаш представа какво става в селото, затова ще ти кажа. Слушай сега внимателно — важно е.
Осуги се впусна оживено да описва събитията, станали в Миямото, подбирайки така думите си, че да подтикне Матахачи към действие. Обясни как беше засегната честта на семейство Хониден и как тя и чичо Гон години наред търсят Оцу и Такедзо. Въпреки че се стараеше да не се вълнува, тя се вживя в разказа; очите й се навлажниха и гласът прегракна.
Матахачи слушаше с наведена глава, развълнуван от нейната красноречива повест. В такива мигове нямаше нищо против да бъде добър и покорен син, но докато основната грижа на майка му беше семейната чест и самурайския дух, той остана потресен от нещо друго — ако думите й са истина, значи Оцу повече не го обича. За първи път чу това от устата на друг.
— Вярно ли е? — попита.
Като видя, че лицето му мени цвета си, Осуги направи грешния извод, че беседата й по въпроса за честта и духа е оказала търсеното въздействие.
— Ако мислиш, че лъжа — каза тя, — попитай чичо Гон. Онази уличница те изостави и избяга с Такедзо. Иначе казано, като знаеше, че няма да се върнеш известно време, Такедзо подмами Оцу да тръгне с него. Не е ли така, чичо Гон?
— Да. Когато Такедзо беше вързан на кедъра, не друг, а Оцу му помогна да се освободи и двамата избягаха заедно. Всички говореха, че трябва да е имало нещо между тях.
Това събуди най-лошото у Матахачи и разпали у него още по-голяма ненавист към приятеля му от детинство.
Усетила това, майка му раздуха искрата:
— Сега схвана ли, Матахачи! Разбра ли защо чичо Гон и аз напуснахме село? Ще си отмъстим на онези двамата. Ако не ги убия, не мога да се покажа у дома или да застана пред паметните плочи на нашите предци.
— Разбрах.
— Стана ли ти ясно, че ако не им го върнем тъпкано, и ти не можеш да се върнеш в Миямото?
— Не искам да се връщам. Никога няма да се върна там.
— Нямах предвид това. Ти трябва да убиеш онези двамата. Те са ни смъртни врагове.
— Да, сигурно си права.
— Не си много въодушевен. Какво ти става? Мислиш, че не си достатъчно силен да убиеш Такедзо ли?
— Не, разбира се — възрази той.
— Не се тревожи, Матахачи — заяви чичо Гон. — Аз съм с теб.
— Също и старата ти майка — добави Осуги. — Да занесем главите им за спомен на хората в селото. Добра идея, нали, сине? Ако я осъществиш, ще можеш да си намериш жена и да се задомиш. Ще защитиш самурайската си чест и ще се издигнеш в очите на другите. В цялата околност на Йошино няма по-добро име от Хониден и ти ще докажеш това пред всички. Можеш ли да направиш това, Матахачи? Ще го направиш ли?