— Ще се настаня някъде сам! — заяви той. — Освободи паланкина! Как може да си толкова глупава? Ти въобще не ме разбираш.
Издърпа ръкава си от пръстите й и забърза напред.
Бяха на крайбрежния пазар за риба. Навсякъде беше затворено и разпилените по улицата люспи лъщяха като миниатюрни сребристи раковини. Тъй като наоколо нямаше жива душа да ги види, Око улови Тоджи в прегръдките си и се опита да го успокои.
— Пусни ме! — викна той.
— Ако отидеш някъде сам, другите ще помислят, че нещо не е наред.
— Да мислят каквото си щат.
— О, не говори така! — помоли тя.
Хладната й буза се притисна до неговата. Цялото му същество се проникна от сладникавия аромат на пудрата и косата й. Гневът и разочарованието постепенно се уталожиха.
— Моля те — настояваше Око.
— Само дето съм толкова разочарован — обясни Тоджи.
— Знам, но и друг път ще можем да бъдем заедно.
— Но тези два-три дни с теб аз наистина ги очаквах с нетърпение.
— Разбирам.
— След като разбираш, защо влачиш със себе си толкова хора? Това е защото чувствата ни един към друг са различни.
— Пак започваш същото — упрекна го Око, загледана напред с израз сякаш всеки миг ще се разплаче.
Но вместо да се разхлипа, тя повторно се опита да го накара да изслуша обясненията й. Когато пристигнал бързоходецът с писмо от Тоджи, тя разбира се, възнамерявала да тръгне сама за Осака, но както се случва, същата вечер Сеиджуро дошъл в „Йомоги“ с шест-седем от учениците си и Акеми се изпуснала, че Тоджи пристига. За нула време мъжете решили всички да придружат Око в Осака и да вземат и Акеми. И така, отседналата в Сумийоши дружина наброявала десет души.
Тоджи трябваше да признае, че при създалите се обстоятелства Око не е имала голям избор, но това с нищо не подобри унилото му настроение. Явно този ден изобщо не му вървеше, а и беше сигурен, че най-лошото тепърва предстои. Първият очакван въпрос щеше да се отнася за това какво е постигнал в своето начинание и на него му беше неприятно да им съобщи лошите новини. Неизмеримо повече го ужасяваше мигът, в който ще трябва да махне кърпата от главата си. Как изобщо би могъл да обясни липсата на своя перчем? Накрая разбра, че няма изход и се остави на волята на съдбата.
— Е, добре — каза. — Ще дойда с теб. Накарай ги да докарат паланкина.
— О, толкова съм щастлива! — изгука Око и се обърна към пристанището.
В странноприемницата Сеиджуро и останалите са бяха изкъпали и удобно увити в предоставяните на гостите памучно подплатени кимона, се бяха разположили да чакат завръщането на Тоджи и Око. Когато след известно време тях още ги нямаше, някой се обади:
— Онези двамата рано или късно ще дойдат. Няма смисъл да седим тук и да бездействаме.
Естественото следствие от това изявление беше поръчването на саке. Отначало пийваха колкото да минава времето, но скоро краката започнаха да се протягат по-удобно, а чашите да се надигат по-често. Не след дълго всички почти бяха забравили за Тоджи и Око.
— Няма ли някакви певици в Сумийоши?
— Виж, това е добро хрумване! Защо не поканим три-четири хубави момичета?
Сеиджуро имаше колеблив вид, докато някой не предложи той и Акеми да се оттеглят в друга стая, където ще е по-тихо. Не особено деликатният ход да се отърват от него предизвика на лицето му тъжна усмивка, но независимо от това остана доволен, че напуска. Много по-приятно би било да остане насаме с Акеми в стая с топло котацу, отколкото да се налива заедно с тази шайка грубияни. Щом той излезе от стаята, веселбата продължи с пълна сила и скоро няколко певици от рода на познатите тук като „гордостта на Тосамагава“ се появиха в градината пред тяхната стая. Флейтите и шамисенът им бяха стари, долнокачествени и очукани от употреба.
— Защо вдигате толкова шум? — попита закачливо една от жените. — Да пиете ли сте дошли или да правите сбиване?
Мъжът, който си беше присвоил ролята на главатар, викна в отговор:
— Не задавайте глупави въпроси. Никой не плаща, за да се бие! Поканихме ви, да пийнем и да се позабавляваме.
— Добре — отвърна тактично момичето. — Радвам се да чуя това, обаче искам да сте малко по-тихи.
— Щом толкова държите, така да бъде! Хайде да попеем малко песни.
Съобразявайки се с дамското присъствие, няколкото космати прасци се дръпнаха под полите на кимоната и няколко тела промениха положението си от водоравно на отвесно. Музиката започна, настроението се повиши и веселието набра ход. То беше в самия си разгар, когато влезе млада прислужница и съобщи, че пристигналият с кораба от Шикоку мъж е дошъл със своята придружителка.
— Какво каза тя? Някой идва ли?