— Да, каза, че идвал някой си Тоджи.
— Чудесно! Великолепно! Добрият стар Тоджи идва… Кой всъщност е тоя Тоджи?
Влизането на Тоджи и Око ни най-малко не прекъсна заниманието им — те едва ли бяха забелязани. Убеден, че събирането е изцяло заради него, Тоджи остана възмутен.
Той извика обратно прислужницата, която ги беше въвела и помоли да го заведе в стаята на Сеиджуро. Но като тръгваха по коридора, главатарят, олюляващ се и вонящ на саке, се хвърли на врата на Тоджи.
— Хей, Тоджи! — изломоти той. — Току-що се връщаш, а? Сигурно вече си се позабавлявал някъде с Око, докато ние седяхме тук и те чакахме. Това не е честно.
Тоджи неуспешно опита да се откопчи от него. Мъжът насила го задърпа към стаята. Междувременно той настъпи един-два подноса, ритна няколко съда със саке, после падна на пода, като повлече и Тоджи със себе си.
— Кърпата ми! — възкликна Тоджи.
Вдигна ръка към главата си, но твърде късно. При падането онзи беше сграбчил кърпата и сега я държеше в ръка. С общ възглас всички очи се обърнаха право към мястото, където трябваше да се намира възелът от косата на Тоджи.
— Какво е станало с главата ти?
— Ха-ха-ха! Ама че прическа!
— Кой ти я направи?
Плътна руменина заля лицето на Тоджи. Като грабна кърпата и си я сложи отново, той избъбри:
— А, това ли? Нищо, имах цирей.
Всички до един се превиваха от смях.
— Донесъл си цирей за спомен!
— Скрий гадната пришка!
— Не ни разправяй, ами направо я покажи!
От плоските шеги беше ясно, че нито един не вярваше на Тоджи, но разпивката продължи и никой не добави нещо повече по въпроса.
На следващата сутрин положението беше коренно различно. В десет часа същата група беше събрана на морския бряг зад странноприемницата, този път всички трезви и заети с много сериозно съвещание. Седяха в кръг — с изправени рамене, други със скръстени ръце, но всички с мрачно изражение.
— Както и да го погледнеш, все лошо.
— Въпросът е дали е вярно.
— Чух го със собствените си уши. Да не би да твърдите, че съм лъжец?
— Не можем да го отминем без да направим нищо. Тук е заложена честта на училището Йошиока. Трябва да действаме.
— Разбира се, но какво да направим?
— Още не е късно. Ще намерим мъжа с маймунката и ще отсечем неговия възел. Ще му покажем, че не става дума само за гордостта на Гион Тоджи. Касае се за достойнството на цялото училище Йошиока! Някакви възражения?
Пияният главатар от предишната нощ сега се беше превърнал в неустрашим пълководец, призоваващ своите хора на бой.
След събуждането си мъжете бяха поръчали да им затоплят банята, за да им мине махмурлукът. Докато бяха вътре, влезе и един търговец. Без да знае кои са, той им разказа какво се беше случило на кораба предния ден. Представи им комичната случка с отрязването на възела и приключи историята си с думите, че „самураят дето му отрязаха косата, заяви, че е пръв ученик на рода Йошиока в Киото. Мога само да кажа, че ако наистина е такъв, то училището Йошиока трябва да е във възможно най-лошо състояние“.
Бързо изтрезнели, учениците от Йошиока тръгнаха да търсят своя провинил се другар, за да го разпитат за произшествието. Скоро разбраха, че той е станал рано, разменил няколко думи със Сеиджуро и веднага след закуска заминал с Око за Киото. Това потвърди, че разказаното е по същество вярно, но вместо да тормозят малодушния Тоджи, мъжете решиха, че по-умно би било да намерят неизвестния младеж с маймунката и да защитят честта на името Йошиока.
След като на своя крайбрежен военен съвет съставиха план, сега те се изправиха, изтърсиха пясъка от кимоната си и се хвърлиха в действие.
Наблизо Акеми с голи крака си играеше до самата вода, събираше една по една раковини и после почти веднага ги захвърляше. Въпреки че беше зима, слънцето грееше топло и мирис на море се надигаше от пяната на разбиващите се вълни, които като гирлянди от бели рози се разстилаха докъдето поглед стига.
Акеми се ококори любопитно, като видя всички мъже от Йошиока да се разбягват почти незабавно в различни посоки с проблясващи във въздуха върхове на ножниците. Когато последният от тях мина край нея, тя му извика:
— Къде тръгнахте всички?
— А, ти ли си? — каза той. — Защо не дойдеш да търсиш с мен? Всеки трябва да покрие определена част от града.
— Какво търсите?
— Някакъв млад самурай с дълъг перчем. Носи маймунка.
— Какво е направил?
— Нещо, което, ако не действаме бързо, ще опетни името на Младия учител.
Разказа й какво се е случило, но не успя да събуди и най-малък интерес.
— Какви хора сте — все налитате на бой! — възкликна тя неодобрително.