Седмината мъже, запретнали ръкави и с ръце върху сабите си, продължаваха да са в крак с лодката. Веднъж спряха и се заслушаха, явно чакайки отговор на своето предизвикателство, но не чуха нищо.
— Глухи ли сте? — изкрещя един от тях. — Казахме ви да накарате оня самохвалко да излезе на перилата.
— За мен ли става дума? — обади се глас от борда.
— Ето го — нагъл, както винаги!
Докато мъжете сочеха с пръст и гледаха право натам, ропотът сред пътниците почна да става подлудяващ. Струваше им се, че мъжете от брега всеки миг могат да скочат на палубата. Младият мъж с дълга сабя стоеше опрян на парапета и от отраженията на лунната светлина зъбите му блестяха като бисери.
— На борда няма никой друг с маймунка, така че предполагам търсите мен. Кои сте вие? Неудачни разбойници? Трупа гладни актьори?
— Още не знаеш с кого говориш, а Маймунчо? Мери си думите, когато се обръщаш към мъже от училището Йошиока!
Докато състезанието по надвикване набираше сила, корабчето приближи бента при Кема, където имаше пристан и навес. Седмината се втурнаха да завардят мястото, но тъкмо стигнали, речният съд спря посред реката и започна да се върти в кръг. Хората от Йошиока направо позеленяха от яд.
— Какво правите?
— Може да чакате, докато съмне!
— Елате или ние ще дойдем при вас.
Заплахите се сипеха без прекъсване, докато предницата на лодката не се насочи към брега. Един глас прогърмя в студения въздух:
— Млъквайте, глупаци! Идвам! По-добре се пригответе да се защитавате.
Въпреки молбите на останалите пътници, младежът бе хванал пръта на лодкаря и караше към пристана. Седемте самураи наобиколиха мястото, където носът щеше да допре брега и наблюдаваха как направляващата лодката фигура нараства с приближаването й. После изведнъж скоростта й нарасна още повече и преди да са усетили, оказа се пред тях. Щом корпусът застърга дъното, отстъпиха назад. Нещо тъмно и закръглено прелетя над тръстиките и се уви около врата на един от мъжете. Още не разбрали, че това е само една маймунка, те без да мислят изтеглиха сабите си и започнаха да нанасят удари в празното въздушно пространство наоколо. После, за да прикрият глупостта си, закрещяха, давайки нетърпеливи заповеди един на друг.
С надежда да останат встрани от свадата, пътниците се бяха скупчили в края на лодката. Неразборията между седмината на брега беше насърчителна, макар и малко озадачаваща, но още никой не се решаваше да заговори. После в миг всички глави се обърнаха и ахнаха при вида на самозвания лодкар, който опря пръта си на дъното и по-леко от маймуна отскочи, за да прелети в дъга над папура към брега.
Това предизвика още по-голям безпорядък. Без да имат време за преподреждане, мъжете от Йошиока един след друг се втурнаха към врага и така в най-голяма степен улесниха защитата му.
Първият от седемте беше вече твърде близо, за да отстъпи, когато схвана глупостта на това движение. В този миг всички бойни умения, които някога беше усвоил, се изпариха. Той можа само да се озъби и да размаха напосоки сабята си.
Красивият младеж, осъзнаващ психологическото си предимство, сякаш порасна на ръст. Дясната му ръка беше зад него, на дръжката на сабята и лакътят му стърчеше над рамото.
— Вие сте от училище Йошиока, нали? Добре. Имам чувството, че ви познавам отпреди. Един от вашите хора беше толкова любезен, че ме остави да отсека възела от косата му. Явно това не ви стига. Да не сте дошли всички за подстригване? Ако е така, със сигурност ще ви услужа. И бездруго скоро ще дам да ми наточат това острие, така че нямам нищо против добре да поработя с него.
Щом изявлението приключи, „Дългия прът“ разцепи първо въздуха и после — сгърчилото се тяло на най-близкия нападател.
Като видяха другаря си убит така лесно, мозъците на останалите се вцепениха. Един по един те заотстъпваха и почнаха да се бутат като търкулнати топки. Възползвайки се от очевидния безпорядък помежду им, техният противник насочи странично сабята си към следващия от тях и му нанесе толкова силен удар, че онзи се преметна през глава и с писък полетя към папура.
Младежът погледна останалите петима, които междувременно се бяха наредили около него като листенцата на цвете. Убедили се, че предишната им тактика беше като детска игра, те се върнаха към положението, от което бяха тръгнали, когато предизвикваха младежа, но този път думите ям отекваха кухо и треперливо.