— Ха-ха! Дошли сте в Исе, а даже не сте чували за семейство Аракида ли?
Бебето на гърдите й захленчи и тя, забравила гостите, му запя приспивна песничка на местното наречие:
С надеждата да научи нещо, като поне разгледа сбирката на ковача, Мусаши попита:
— Онова ли са оръжията, които мъжът ви владее така добре?
Жената промърмори утвърдително. Когато поиска да ги види, тя кимна и пак промърмори. Той свали едно от куката.
— Ето значи как изглеждали — каза полу на себе си. — Чувам, че хората доста ги използват в последно време.
Оръжието в ръцете му се състоеше от дълга около лакът и половина метална пръчка (лесна за носене в обито), в единия край с халка, на която беше захваната дълга верига. От другата страна на веригата имаше тежка метална топка, достатъчно тежка да разбие нечий череп. В дълбок жлеб от едната страна на металния къс Мусаши различи прибрано острие. Щом го дръпна с нокът, то щракна и се отвори настрани като сърп. С това би било проста работа да отрежеш главата на противника си.
— Сигурно се държи така — каза Мусаши, като хвана сърпа с лявата си ръка, а веригата с дясната.
Представи си отсреща противник, зае стойка и прецени какви движения са необходими. Жената го наблюдаваше от постелката на бебето и веднага го смъмри:
— Не така! Това е ужасно! — Загръщайки гърдите си в кимоното, тя се приближи към неговото място. — Ако направите така, който и да е въоръжен със сабя би ви посякъл без затруднение. Хванете го така.
Тя грабна оръжието и му показа как да застане. На Мусаши се видя неестествено жена да заема бойна стойка с такова жестоко на вид оръжие. Зяпаше я с отворена уста. Докато люлееше бебето, тя изглеждаше по-скоро тромава и мудна, но сега, приготвена за бой, стана привлекателна, облагородена и защо не — красива. Мусаши забеляза, че на синкавочерното, прилично на скумриен гръб острие беше изписано „Школа на Шишидо Яегаки“.
Жената остана в позата само за миг.
— Е, както и да е, прави се нещо такова — каза тя, като сви острието обратно в дръжката и закачи оръжието на куката.
На Мусаши му се искаше да продължи, но тя явно нямаше намерение да му показва нещо повече. Прибра платното, което я завариха да удря с бухалката и почна да трака нещо около мивката. Миеше съдове или се канеше да готви.
„Щом тази жена може да заема такава внушителна стойка, помисли си Мусаши, мъжът й сигурно наистина има какво да покаже.“ У него вече се надигаше трескаво желание да се срещне с Байкен и той тихо разпита коняря за споменатите Аракида. Облегнат на стената, мъжът се грееше на огъня и смотолеви, че те са семейството, наето да охранява светилището на Исе.
Щом е така, помисли Мусаши, не би било трудно да ги открие. Той реши да направи точно това, после се сви на една рогозка край огъня и заспа.
Рано сутринта чиракът на ковача стана и отвори външната врата на работилницата. Мусаши също се събуди и помоли коняря да го заведе в Ямада — най-близкия до светилището на Исе град. Доволен, че предишния ден беше получил парите си, човекът веднага се съгласи.
Надвечер пътят ги изведе на дълга алея, която водеше към храма. Чайните изглеждаха прекалено опустели, дори за зимния сезон. Имаше малко пътници, а и пътят беше в незавидно състояние. Няколко съборени от есенните бури дървета продължаваха да лежат там, където бяха паднали.
От хана в Ямада Мусаши прати слуга да узнае дали Шишидо Байкен е в дома на Аракида. Отговорът гласеше, че трябва да е станала някаква грешка — там нямало човек с такова име. Разочарован, Мусаши съсредоточи своето внимание върху наранения си крак, който през нощта значително се беше възпалил.
Това много го дразнеше, тъй като само след няколко дни беше длъжен да отиде в Киото. В писмото с предизвикателство към училището Йошиока, което изпрати от Нагоя, той им предоставяше избора на кой да е ден и час от първата седмица на Новата година. С подут крак не би могъл да бъде достатъчно подвижен. Освен това беше обещал да се срещне с Матахачи при моста на улица Годжо.
Целият следващ ден мина в опити за приготвяне на едно лечебно средство, за което някога беше чувал. Направи каша от фасул, отдели утайката в платнена торбичка и като изцеди топлата вода, потопи стъпалото си в нея. Полза нямаше, а на всичко отгоре мирисът на кашата беше отвратителен. В тревогите си заради крака Мусаши окайваше глупостта да направи отклонение към Исе. Трябваше да иде направо в Киото.
За през нощта превърза стъпалото и се зави с юрган. При все това вдигна още по-висока температура и болката стана непоносима. На другата сутрин отчаяно се опита да приложи още рецепти — намаза включително крака си с някакво лекарство, което му даде ханджията с твърдението, че в семейството му го използвали поколения наред. На Мусаши стъпалото започна да му изглежда като огромна, набъбнала торбичка с фасулена каша и да му тежи като цепеница.