— Да, тя идва с мен. Отседнала съм в една странноприемница близо до подножието на хълма Санен. Винаги отсядам там, когато дойда в Киото. Няма да имаме нужда от тебе. Отивай си, откъдето си дошъл.
— Добре, аз ще съм в дома на Карасумару. Ела и ти там, Оцу, след като свършите с тази работа.
Безпокойство прободе Оцу.
— Джо, почакай!
Тя изтича бързо нагоре по дигата — не й се искаше да го остави да си тръгне. Уплашена, че момичето може да промени намерението си и да избяга, Осуги побърза да я последва, но за няколко мига Оцу и Джотаро останаха сами.
— Мисля, че съм длъжна да отида с нея — обясни момичето. — Ще дойде обаче при господаря Карасумару, веднага щом мога. Обясни там всичко и помоли да ти позволят да останеш, докато съм готова с това, което трябва да направя.
— Не се тревожи. Ще чакам, колкото трябва.
— Докато чакаш, потърси Мусаши, а?
— Хайде пак започваш! Когато накрая го откриеш, се скриваш. А сега пък съжаляваш. Не казвай после, че не съм те предупредил.
— Беше много глупаво от моя страна.
Осуги пристигна и се мушна между двамата. Тримата тръгнаха назад към моста. Осуги постоянно стрелкаше погледи към Оцу, на която не смееше да се довери. Макар момичето ни най-малко да не подозираше опасността, която го дебне, при все това то се чувстваше като в капан.
Когато стигнаха моста, слънцето вече бе високо над върбите и боровете, а улиците — пълни с новогодишна навалица. Пред закачената на моста табела се беше събрало значително число хора.
— Мусаши? Кой е този?
— Знаете ли за някой голям майстор на сабята с такова име?
— Никога не съм го чувал.
— Трябва доста голям боец да е, щом се е захванал с дома Йошиока. Това ще трябва да се види.
Оцу се спря и впери поглед. Осуги и Джотаро също спряха, загледаха се и се заслушаха в тихо отекващия шепот. Името Мусаши се разнесе в тълпата като вълните, които правеха рибките в подмола.
Книга четвърта
Вятър
Сухото поле
Бойците от училището Йошиока се събраха на едно пусто поле, с изглед към отбивката за Нагасаки от главния път за Тамба. Зад ограждащите полето дървета лъщеше снегът по планините северозападно от Киото. Блясъкът от него поразяваше окото като светкавица.
Един от мъжете предложи да напалят огън, тъй като препасаните им саби като проводници отвеждат студа право към тялото. Беше в самото начало на пролетта, на деветия ден от новата година. Леден вятър духаше от връх Кинугаса и дори песента на птиците звучеше унило.
— Хубаво гори, а?
— А-ха. По-добре внимавайте. Не искам да подпалим храсталака.
Пукащият огън затопли ръцете и лицата им, но не след дълго Уеда Рьохей отпъди с ръка дима от очите си и промърмори:
— Много е горещо! — Изгледа ядосано един от мъжете, който се канеше да хвърли още листа в огъня и добави: — Стига! Спри!
Мина час, без да се случи нищо.
— Трябва вече да е след шест часа.
Всички до един, без да се замислят, вдигнаха очи към слънцето.
— Отива към седем.
— Младият учител трябваше досега да е тук.
— О, ще се появи всеки момент.
С напрегнати лица те неспокойно загледаха пътя откъм града. Мнозина тревожно преглъщаха.
— Какво ли може да му се е случило?
Някаква крава измуча и наруши тишината. Полето бе служило някога за пасище на императорските крави и в околността още имаше безстопанствени животни. Слънцето се качи по-нависоко и започна да топли. С него дойде мирис на тор и сушена трева.
— Не ви ли се струва, че Мусаши трябва вече да е на полето при Рендаиджи?
— Може и така да е.
— Някой да иде да погледне. Дотам са около шестстотин крачки.
Никой нямаше голямо желание да ходи, всички пак потънаха в мълчание и лицата им се скриха в сянката, която димът хвърляше.
— Нали няма недоразумения по уговорката?
— Не. Уеда е чул снощи всичко направо от Младия учител. Не би могло да има никаква грешка.
Рьохей потвърди:
— Точно така. Няма да се изненадам, ако Мусаши е вече там, но е възможно Младият учител нарочно да се бави, за да го изнерви. Да почакаме. Ако направим някоя погрешна крачка и оставим хората с впечатлението, че отиваме да помогнем на Младия учител, това ще посрами цялата школа. Не можем да правим нищо, преди той да е пристигнал. А и какво е всъщност Мусаши? Просто някакъв ронин. Не може да е толкова добър.
Онези от учениците, които бяха видели Мусаши в действие миналата година в доджото на Йошиока, мислеха по-иначе, но дори и за тях бе немислимо Сеиджуро да загуби. Общото мнение беше, че макар и победата на учителя им да е предрешена, понякога стават произшествия. Освен това, тъй като двубоят бе огласен публично, ще има много зрители, чието присъствие, както смятаха, не само ще увеличи славата на училището, но и ще допринесе за личната известност на техния учител.