— За дома Йошиока е направо щастие, че нито Сеиджуро, нито Мусаши дойдоха навреме — казваше Коджиро. — Най-добре ще е да се разделите, да пресрещнете Сеиджуро и да го отведете бързо у дома, преди да е бил ранен.
Това страхливо предложение вбеси останалите, но той продължи:
— Това, което ви съветвам, ще бъде за Сеиджуро от повече полза, отколкото всякаква помощ от вас. — После с доста внушителен глас добави: — Небето ме праща тук за спасението на дома Йошиока. Ще ви предскажа — ако двамата се бият, Сеиджуро ще загуби. Съжалявам да изрека това, но Мусаши със сигурност ще го победи и може дори да го убие.
Миике Джиродзаемон се изпъчи срещу по-младия от него мъж и извика:
— Това е обида!
Десният му лакът беше между неговото лице и това на Коджиро, готов да изтегли сабята и да нанесе удар.
Коджиро сведе поглед и се усмихна:
— Явно не ви харесва, каквото казах.
— Ъ-ъ!
— В такъв случай, извинявайте — отвърна небрежно Коджиро. — Няма да се опитвам повече да ви бъда в помощ.
— На първо място, никой не те е молил за помощ.
— Не е точно така. Щом сте нямали нужда от моята подкрепа, защо настоявахте да дойда от Кема във вашето училище? Защо така усърдно се опитвахте да ме спечелите? И вие, и Сеиджуро, и всички!
— Просто показвахме любезност към госта. За голяма работа се мислиш, а?
— Ха-ха-ха-ха! Дайте да спрем с всичко това, преди да се е стигнало дотам да се бия с всички ви. Но ви предупреждавам, ако не послушате моето предсказание, ще съжалявате! Сравних двамата със собствените си очи и според мен възможността Сеиджуро да загуби е направо огромна. Сутринта на Новата година Мусаши беше на моста на улица Годжо. Веднага щом го зърнах, разбрах, че е опасен. На мен тази обява, която сте сложили, ми се струва по-скоро като надгробен надпис за дома Йошиока. Много тъжно е това, но изглежда на този свят хората никога не могат да разберат кога наближава краят им.
— Стига вече! Защо си дошъл тук, щом намерението ти е само да говориш такива неща?
Гласът на Коджиро стана подигравателен:
— Изглежда, на такива хора също е присъщо да не приемат чистосърдечно никоя добра постъпка. Хайде! Мислете каквото си искате! Дори няма да се наложи да чакате до края на деня. След час и дори по-малко ще знаете колко много сте сбъркали.
— Хър! — изплю се Джиродзаемон върху Коджиро.
Четиридесетте мъже пристъпиха една крачка напред и гневът им като тъмно сияние изпълни полето.
Коджиро отвърна на това със спокойна самоувереност. Като скочи бързо на една страна, той показа със стойката си, че ако става дума за битка, вече е готов. Добрата воля, който обяви по-рано, сега изглеждаше като преструвка. Някой страничен наблюдател можеше да се запита дали той не използва податливостта на множеството, за да отвлече вниманието от Мусаши и Сеиджуро върху самия себе си.
По онези, които бяха достатъчно близо, за да видят какво става, премина тръпка на възбуда. Това не бе битката, която бяха дошли да гледат, но и тази обещаваше да бъде добра.
И посред тази заредена с жажда за убийство атмосфера претича някакво младо момиче. Зад нея бързо като топка се търкаляше малка маймунка. Девойката се стрелна между Коджиро и бойците от Йошиока и изкрещя:
— Коджиро! Къде е Мусаши?! Не е ли тук?
Коджиро се обърна сърдито към нея.
— Какво става? — поиска да узнае той.
— Акеми! — възкликна един от самураите. — Какво прави тя тук?
— Защо си дошла? — сопна се Коджиро. — Не ти ли казах да не идваш?
— Аз не съм твоя собственост! Защо да не може да съм тук?
— Млък! И се махай! Връщай се обратно в Дзудзуя — извика Коджиро и леко я бутна настрани.
Акеми, тежко задъхана, поклати упорито глава.
— Не ми нареждай какво да правя! Останах да живея при теб, но не ти принадлежа. Аз… — Тя се задави и шумно изхлипа. — Как може да ми казваш какво да правя след това, което ми стори? След като ме върза и ме остави на втория етаж в странноприемницата? След като почна да ме тормозиш и да ме мъчиш, когато казах, че се тревожа за Мусаши?
Коджиро отвори уста, готов да отговори, но Акеми не му даде тази възможност.
— Един от съседите ме чу да викам, дойде и ме развърза. Дошла съм да видя Мусаши!
— Да не си се побъркала? Не виждаш ли хората наоколо? Млъкни!
— Няма! Не ме е грижа кой ще чуе. Ти каза, че днес Мусаши ще бъде убит — ако Сеиджуро не успее да се справи с него, ти ще го последваш и сам ще убиеш Мусаши. Може да съм луда, но Мусаши е единственият мъж в сърцето ми! Трябва да го видя. Къде е той?
Коджиро цъкна с език, но от тази яростна атака загуби дар слово.