Жената силно изненада Мусаши. Още три-четири крачки и щеше да я стъпче.
— Какво търсите? — попита той дружелюбно.
Зърна на ръката й, точно под ръкава, коралова молитвена броеница и кошница с млади филизи в другата. Зърната на броеницата и пръстите на жената леко потреперваха.
За да я успокои, Мусаши небрежно добави:
— Изненадан съм, че се е раззеленило толкова рано. Явно наистина идва пролет. Виждам, имате хубав магданоз и рапица, и бял смил. Сама ли сте ги набрала всичките?
Старата монахиня изпусна кошницата си и побягна, викайки:
— Коецу! Коецу!
Мусаши гледаше изненадан как дребната й фигура се отдалечава към лек наклон в иначе равното поле. Пред нея се появи облаче дим.
Като си помисли, че ще е жалко за жената да загуби зеленчуците си, след като си е дала такъв труд да ги събере, Мусаши вдигна кошницата и с нея в ръка тръгна подире й. След около минута пред него се показаха двама мъже.
Бяха проснали един килим на слънчевата южна страна на полегатия склон. Имаше също различни съдове, каквито използват последователите на чайната церемония, включително един окачен над огъня железен чайник и кана с вода встрани. Бяха решили да използват околността като своя градина и да си направят чаен павилион на открито. Като цяло гледката бе твърде приятна и изискана.
Единият от мъжете изглежда бе прислужник, докато бялата и гладка кожа и сдържаните черти на другия напомняха големите порцеланови кукли, които представят киотски благородници. Имаше приятно шкембенце, а от страните и стойката му лъхаше самодоволство.
„Коецу!“ Името му бе познато — по това време в Киото живееше един много известен Хонами Коецу. Не без завист се говореше, че той получавал от богатия господар на Кага, Маеда Тошийе, издръжка от хиляда крини ориз. Като обикновен гражданин би могъл само с тази сума да живее охолно, но освен това се ползваше с особеното благоразположение на Токугава Иеясу и често биваше приеман в домовете на високопоставени благородници. Казваха, че когато минавали покрай работилницата му, най-прославените воини в страната се виждали принудени да слязат от седлото и да тръгнат пеш, за да не създадат впечатлението, че го пренебрегват.
Името на семейството идваше оттам, че са се заселили на улица Хонами и Коецу се занимаваше с почистване, лъскане и оценка на саби. Прадедите му си спечелили име още през четиринадесето столетие и се ползвали с голяма слава през времето на Ашикага. По-късно били покровителствани от такива могъщи даймио като Имагава Йошимото, Ода Нобунага и Тойотоми Хидейоши.
Коецу бе известен като мъж с много дарования. Той рисуваше, беше отличен майстор на керамиката и лаковите изделия и се ползваше с името на познавач на изкуствата. Сам смяташе за най-силното си място калиграфията; в тази област го поставяха редом с всепризнати майстори като Шокадо Шоджо, Карасумару Мицухиро и Коное Нобутада, създателя на прочутия стил Самякуин, който по онова време бе добил голямо разпространение.
Въпреки славата, на Коецу му се струваше, че не е оценяван по достойнство, или поне така изглеждаше според един разказ, който хората разнасяха. Той често посещавал дома на своя приятел Коное Нобутада, не просто благородник, но и настоящ Съветник на лявата страна в Императорското правителство. По време на едно от тези посещения разговорът тръгнал някак си към калиграфията и Нобутада попитал: „Коецу, кои ще посочите като тримата най-големи калиграфа в Япония?“
Без най-малко колебание Коецу отвърнал: „Вторият сте вие, а след вас, струва ми се — Шокадо Шоджо.“
„Вие започвате от втория, но кой е най-добрият?“, попитал малко озадачен Нобутада.
Съвсем леко усмихнат, Коецу го погледнал право в очите и отговорил: „Аз, разбира се.“
Потънал в такива мисли, Мусаши се спря на малко разстояние от групата.
Коецу държеше в ръката си четка, а върху коленете му имаше няколко листа хартия. Внимателно рисуваше течението на водата в близкия поток. Рисунката, заедно с по-раншните опити, пръснати по земята наоколо, се състоеше само от неясни линии, каквито, според Мусаши, би могъл да начертае всеки начинаещ.
Коецу вдигна очи и спокойно попита:
— Нещо не е наред ли?
После зорко огледа какво има наоколо — застаналия от едната му страна Мусаши и треперещата му майка, скрита зад гърба на прислужника от другата.