„Щом искат да берат зеленина, защо не почакат, докато се позатопли и наоколо има повече хора? Тогава ще има много цветя и растения. Ако ли пък са искали да се порадват на чайна церемония, защо си дават труда да влачат чайника и чашите чак дотук? Известно и състоятелно семейство като тяхното със сигурност ще има у дома си изискана стая за чай.“
„Да не би заради рисуването?“
Като се загледа в гърба на Коецу, Мусаши откри, че ако се наклони малко настрана, може да види движенията на четката му. Художникът рисуваше единствено линиите на течащата вода и не отделяше очи от тясното поточе, което се виеше през сухата трева. Съсредоточил се бе само върху водата и упорито се опитваше да улови нейното протяжно движение. Най-важното обаче изглежда му убягваше. Без да се спира от това, той продължаваше пак и пак да чертае своите линии.
„Хм, помисли си Мусаши, рисуването явно не е толкова лесно, колкото изглежда.“ За момент скуката му премина и той пленен се загледа в следите от Коецувата четка. Коецу, хрумна му, трябва да се чувства до голяма степен както той, когато застава лице в лице с гола сабя срещу някой противник. В даден миг усеща, че сякаш се разтваря и се слива с природата наоколо — не, думата не е „усеща“, тъй като всяко усещане се изличава в мига, в който неговата сабя прониже противника. Всичко е в този вълшебен миг на преодоляване на самия себе си.
„Коецу още гледа на водата като на свой враг, продължи да разсъждава Мусаши. Ето защо не може да я нарисува. Преди да успее, трябва да се слее в едно с нея.“
Понеже нямаше какво да прави, отегчението му взе да преминава в унес и това го стресна. Не бива да си позволява да се отпусне, дори за миг. Трябва да си тръгва оттук.
— Простете, че ви притесних — обади се той изведнъж и пак се зае да връзва сандалите си.
— О, нима ще си тръгнете така скоро? — попита Мийошу.
Коецу спокойно се извърна и каза:
— Не можете ли да останете още малко? Сега майка ще приготви чая. Допускам, вие сте, който тази сутрин е имал двубой с учителя на дома Йошиока. Малко чай след битката ще ви е от полза, поне така казва господарят Маеда. Също и Иеясу. Чаят е добър за духа. Съмнявам се дали има нещо по-добро от него. По мое мнение действието се ражда от покоя. Останете и да поговорим. Ще дойда при вас.
Значи Коецу знае за двубоя! Може би това не е толкова изненадващо — Рендаиджи не е далеч, само през едно поле оттук. По-интересен е въпросът, защо досега не каза нищо за това. Да не би просто да се отнася към такива неща като към част от друг свят, различен от неговия? Мусаши повторно погледна майката и сина и пак седна на мястото си.
— Щом настоявате — каза той.
— Нямаме много да предложим, но се радваме на присъствието ви при нас — увери го Коецу.
Той сложи капака на мастилницата си и я постави върху рисунките, за да ги задържи да не отлетят встрани. Капакът в ръцете му блещукаше като рояк светулки. Обкован бе изглежда с плътно злато, обложено със сребро и седеф.
Мусаши се приведе да я разгледа. Сега, сложена върху килима, кутийката вече не блестеше така ярко. Видя, че в нея нямаше съвсем нищо, направено да привлича вниманието; хубостта й бе тази на позлатата и цветната живопис в крепостите от периода Момояма, многократно умалени. Нещо в нея загатваше също голяма старинност. Потъмнялата повърхност напомняше за стара слава. От целия предмет лъхаше някакво спокойствие.
— Сам съм я направил — отбеляза скромно Коецу. — Харесва ли ви?
— О, вие и изделия от лак ли можете да правите?
Коецу само се усмихна. Гледаше този младеж, който явно се възхищаваше на човешката сръчност повече, отколкото на красотата на природата и развеселен си мислеше: „В крайна сметка, той не е от столицата.“
Без да съзнава високомерното отношение на Коецу, Мусаши съвсем откровено заяви:
— Наистина е красива.
Не можеше да отдели очи от мастилницата.
— Казах, че съм я правил сам, но всъщност стихотворението отгоре е писано от Коное Нобутада, тъй че може да се каже, че сме я правили заедно.
— За онова семейство Коное, от което произхождат императорските регенти, ли става дума?
— Да. Нобутада е син на предишния регент.
— Съпругът на леля ми от дълги години служи на семейство Коное.