„Може ли това да е звярът, който е мъчил Акеми? На мен ми изглежда зелен като кратунка. Още не съм разбрал каква е цялата работа, но щом така я тормози, явно ще трябва да му дам някой друг урок.“
— Кой сте вие? — повтори Коджиро.
Гласът му бе толкова гръмък, че сякаш пропъди мрака наоколо им.
— Аз ли? — отвърна насмешливо Матахачи. — Просто човек съм.
Той преднамерено се ухили.
Кръвта нахлу в лицето на Коджиро.
— Значи нямате име — или може да се срамувате от него?
Предизвикан, но не и уплашен от тези думи, Матахачи го отряза:
— Не виждам смисъл да казвам името си на някакъв непознат, който без друго сигурно не го е и чувал.
— Внимавайте в приказките! — сопна му се Коджиро. — Но да оставим двубоя за по-късно. Сега ще сваля това момиче от дървото и ще го отведа, където му е мястото. Вие само почакайте.
— Я не говори като глупак! Защо мислиш, че ще ти я оставя?
— Че това какво те засяга?
— Майката на това момиче ми беше на времето съпруга и няма да позволя на нея да й се случи нещо лошо. Само да я докоснеш с пръст и те нарязвам на парченца.
— Я, това е интересно. Ти явно се мислиш за самурай, макар че, да ти кажа, от много време не съм виждал кльощав самурай като теб. Но едно нещо трябва да знаеш. Този „Дълъг прът“ на гърба ми и насън плаче, понеже нито веднъж, откакто го получих като семейно наследство, не се е напил както трябва с кръв. Нещо е взел и да ръждясва, та мисля сега да го поизлъскам по мършавото ти тяло. И да не се опитваш да избягаш!
Матахачи, който явно не можеше да усети, че това не са само думи, презрително отвърна:
— Стига си се перчил! Сега е времето да премислиш. Тръгни си, докато още можеш да видиш накъде ти е пътя. Ще ти пожаля живота.
— За теб се отнася това. Но слушай, драги ми човече. Похвали се, че името ти било прекалено достойно, за да го чуват такива като мен. И кое точно, моля, е това прославено име? Възпитанието изисква преди бой да обявиш кой си. Или и ти не знаеш?
— Нямам нищо против да ти кажа, но не се стряскай, като го чуеш.
— Ще се стегна да не падна. Но първо, към коя школа се числиш?
Матахачи реши, че никой, който продължава толкова време да бъбри, не може да е голям майстор на сабята и мнението му за неговия противник падна дори още по-ниско.
— Аз — осведоми той Коджиро, — имам свидетелство от школата Чуджо, която е произлязла от тази на Тода Сейген.
Изненадан, Коджиро опита да не си поеме шумно дъх.
Уверен, че преимуществото е на негова страна, Матахачи реши, че ще е глупаво да отива прекалено далеч. Той повтори въпроса на противника си:
— А сега ще ми кажете ли коя е вашата школа? Така изискват правилата, нали знаете?
— По-късно. И кой точно ви е преподавал в школата Чуджо?
— Канемаки Джисай, разбира се — отвърна Матахачи, без да се замисли. — Че кой друг?
— О? — възкликна Коджиро, сега вече наистина озадачен. — А познавате ли Ито Итосай?
— Естествено.
Матахачи изтълкува въпроса на Коджиро като свидетелство, че разказът му наистина оказва своето въздействие и реши, че младежът със сигурност ще предложи в скоро време да се споразумеят мирно. С намерение да посгъсти боята, добави:
— Вярвам, няма причина да крия познанството си с Ито Итосай. Той беше по-стар мой съученик. Искам да кажа, че и двамата учихме при Канемаки Джисай. Вие защо питате?
Коджиро се направи, че не е чул въпроса.
— Тогава може ли пак да попитам, кой точно сте вие? — поиска да узнае той.
— Аз съм Сасаки Коджиро.
— Я повтори!
— Аз съм Сасаки Коджиро — повтори с много любезен глас Матахачи.
За миг Коджиро млъкна поразен, после изсумтя тихо и по страните му се появиха трапчинки.
Матахачи ядосано го изгледа.
— Защо ме гледате така? Да не би моето име да ви изненадва?
— Трябва да кажа, че да.
— Е, тогава, махайте се! — заповяда заплашително Матахачи и вирна брадичка.
— Ха-ха-ха-ха-ха! О-о! Ха-ха-ха!
Коджиро се хвана за корема, за да не се катурне от смях. Когато най-сетне се овладя, каза:
— Много хора съм срещал по време на пътуванията си, но никога не съм чувал нещо, което да се сравни с това. А сега, Сасаки Коджиро, ще имате ли добрината да ми кажете аз кой съм?
— Откъде мога да знам?
— Но не може да не знаете! Надявам се това да не ви се стори нелюбезно, но просто за да съм сигурен, че съм ви чул правилно, ще повторите ли името си още веднъж?
— Вие уши нямате ли? Аз съм Сасаки Коджиро.
— Аз пък съм…