Братът заговори почти със задоволство.
— Видя ли? — засмя се той. — Щом загазиш, и твоят брат непрокопсаник идва да ти помогне. Оставих всичко и дойдох колкото можах по-бързо. Спряхме в Осака за храна и после пътувахме цялата нощ. Сега съм тук и може да спреш да се тревожиш. Каквото и да стане, няма да дам на никого с пръст да докосне училището…
— Какво е това? — продължи той грубо, като се обърна към един прислужник, който бе внесъл чай. — Нямам нужда от чай! Идете да приготвите малко саке. И някой да затвори външната врата! Да не сте полудели? Не виждате ли, че на брат ми му е студено?
Седна, наведе се над мангала и мълчаливо впери поглед в лицето на болния.
— Какво бойна стойка зае срещу Мусаши? — попита. — Защо изгуби? Този Миямото Мусаши може да си е спечелил име, обаче не е много повече от прост начинаещ, нали така? Как се остави да те изненада някой така неизвестен като него?
От вратата един от учениците извика Деншичиро по име.
— Е, какво има?
— Сакето е готово.
— Донесете го!
— Сложил съм го в другата стая. Първо ще искате да се изкъпете, нали?
— Не искам да се къпя! Донесете сакето тук.
— Тук до леглото на Младия учител ли?
— Че защо не? Аз не съм го виждал от няколко месеца и сега искам да говоря с него. Не винаги сме били в отлични отношения, но брат в нужда се познава. Ще пия тук с него.
Наля си пълна чаша, после още и още.
— А, хубаво е. Ако беше добре, щях да налея и на теб.
Няколко минути Сеиджуро търпя това, после погледна нагоре и каза:
— Ще имаш ли нещо против да не пиеш тук?
— А?
— Това ме връща към много неприятни спомени.
— О?
— Мисля си за баща ни. Той нямаше да е доволен от това, как ти и аз все сме си угаждали. И каква полза сме имали и двамата от това?
— Какво ти става?
— Може би още не разбираш, но аз, докато лежах тук, имах време да съжалявам за пропиляния си живот.
Деншичиро се изсмя.
— Говори само за себе си! Винаги си бил от неспокойните и чувствителните. Ето защо от теб никога не излезе истински майстор на сабята. Ако искаш да чуеш истината, аз мисля, че е било грешка от твоя страна да предизвикваш на двубой Мусаши. Но всъщност не е от голямо значение дали е щял да бъде Мусаши или някой друг. Войнствеността просто не е в кръвта ти. Нека това поражение ти е за урок, за да забравиш вече за сабления бой. Преди много време ти казах, че трябва да се оттеглиш. Би могъл да продължиш да оглавяваш дома Йошиока и ако някой има намерението да ни предизвика и не можеш да се измъкнеш, аз ще се бия вместо тебе.
— Отсега нататък остави доджото на мен. Ще ти докажа, че мога да му спечеля няколко пъти по-голямо признание, отколкото по времето на баща ни. Стига само да оставиш настрана подозрението си, че се опитвам да ти отнема училището, и ще ти покажа какво мога да направя.
Той наля последния остатък от сакето в чашата си.
— Деншичиро! — извика Сеиджуро.
Опита се да стане от постелята, но не успя дори да отметне завивките. Падна назад, вдигна ръка и стисна брат си за китката.
— Внимавай! — изломоти Деншичиро. — Ще си разлея заради теб пиенето.
Премести чашата в другата си ръка.
— Деншичиро, с радост ще ти отстъпя училището, но ще трябва да заемеш и моето място като глава на дома.
— Добре, щом така искаш.
— Не бива да поемаш така лесно това бреме. По-добре е да поразмислиш. По-скоро… ще закрия училището, отколкото да позволя да допуснеш същите грешки като мен и да донесеш още повече срам на бащиното ни име.
— Не ставай смешен. Аз не съм като теб.
— Обещаваш ли да поправиш начина си на живот?
— Я спри! Ще пия, когато искам — ако за това става дума.
— Не ме е грижа за пиенето ти, стига да не отиваш до крайности. В крайна сметка моята грешка не се дължеше на саке.
— А, ще се обзаложа, че при теб работата е била заради жените. Винаги си ги харесвал прекалено. Като се оправиш, най-добре ще е да се ожениш и да започнеш улегнал живот.
— Не. Отказвам се от сабята, но сега не е време да мисля за съпруга. Има обаче един човек, за когото трябва да направя нещо. Ако мога да съм сигурен, че тя е щастлива, няма да искам нищо повече. Ще съм доволен да живея сам в сламена хижа сред гората.
— Коя е тя?
— Няма значение; това не те засяга. Като самурай смятам, че трябва да не се отказвам и да се опитам да изкупя своите грешки. Но сега ще успея да преглътна гордостта си. Можеш да поемеш училището.
— Така ще направя. Имаш думата ми. Кълна се също, че скоро ще очистя твоето име. Къде точно е сега Мусаши?