— Моля те, не се ядосвай. Виж, на това място не можем да говорим. Да идем някъде другаде.
— Не.
— Не искам майка ми да ни намери. Хайде, да вървим. Не мога да те убия. Въобще не мога!
Той я хвана за ръка, но тя се дръпна.
— Не ме докосвай! — извика сърдито. — Предпочитам да ме убият, вместо да прекарам живота си с теб!
— Не искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, не, не.
— Това последна дума ли е?
— Да!
— Значи ли това, че още си влюбена в Мусаши?
— Да, обичам го. Ще го обичам през целия този живот и през следващия.
Тялото на Матахачи потрепери.
— Не бива да се говори така, Оцу.
— Майка ти вече знае. Обеща да ти каже. Обеща също да обсъдим всичко заедно и да скъсаме с миналото.
— Разбирам. И Мусаши, предполагам, ти е наредил да ме намериш и да ми кажеш това. Така ли стана?
— Не, не е така! Няма нужда Мусаши да ми казва какво да правя.
— Знаеш ли, аз също имам гордост. Всички мъже имат. Щом се отнасяш така към мен…
— Какво правиш? — извика Оцу.
— Аз съм мъж точно колкото Мусаши и дори това да ми отнеме цял живот, няма да те дам на него. Няма да позволя, чуваш ли? Няма да позволя!
— И кой всъщност си ти, че да позволяваш?
— Няма да ти дам да се омъжиш за Мусаши! Помни, Оцу, ти беше сгодена не за него.
— Надали точно ти може да отваряш дума за това.
— Напротив! Ти ми беше обещана за невеста. Ако не дам съгласието си, не можеш да се омъжиш за никого.
— Ти си страхливец, Матахачи! Жал ми е за теб. Как е възможно така да се унижаваш? Преди много време получих писма от тебе и някаква жена на име Око, с които разваляхте годежа ни.
— Нищо не знам за това. Не съм пращал никакво писмо. Око трябва да го е написала сама.
— Не е истина. Едното писмо беше с твоя почерк и в него казваше, че трябва да те забравя и да си намеря някой друг.
— Къде е писмото? Покажи ми го.
— Вече не го пазя. Щом го прочете, Такуан се изсмя, избърса си носа с него и го хвърли.
— С други думи, ти нямаш доказателство и никой няма да ти повярва. Всички в селото знаят, че беше сгодена за мен. Те са ми свидетели, а ти нямаш никакви. Помисли си, Оцу — ако скъсаш с всички останали, за да бъдеш с Мусаши, никога няма да си щастлива. Мисълта за Око явно те разстройва, но аз се кълна, че вече нямам нищо общо с нея.
— Губиш си времето.
— Не искаш да ме чуеш, дори когато се извинявам ли?
— Не се ли похвали преди малко, че си мъж, Матахачи? Защо не се държиш като такъв? Никоя жена няма да даде сърцето си на слабоват, безочлив и страхлив лъжец. Жените не харесват слабите.
— Внимавай какво говориш!
— Пусни ме! Ще ми скъсаш ръкава.
— Ти… невярна уличница!
— Спри!
— Щом не искаш да ме чуеш, не ме е грижа какво ще става.
— Матахачи!
— Ако държиш на живота си, закълни се, че ще се откажеш от Мусаши!
Той пусна ръкава й, за да изтегли сабята. Веднъж извадено от ножницата, оръжието сякаш го завладя. Матахачи заприлича на обладан от зъл дух и очите му диво заблестяха.
Оцу изпищя, не толкова заради сабята, колкото от начина, по който той я гледаше.
— Кучка! — извика Матахачи и тя се обърна, за да побегне.
Сабята му се стовари за удар и закачи възела на обито й. „Не бива да я оставям да избяга!“, помисли си той и се спусна подире й, като в същото време се обърна да повика майка си.
Осуги се завтече надолу по склона. „Пак ли е объркал работата?“, запита се тя, докато на свой ред вадеше сабята си.
— Там е! Хвани я, майко! — извика Матахачи.
Скоро обаче той се затича назад и спря, тъкмо преди да се сблъска със старицата.
— Къде изчезна тя? — попита с широко отворени очи.
— Не си ли я убил?
— Не, избяга.
— Глупак!
— Виж, там долу е. Това е тя. Ето там!
Оцу изтича по един стръмен склон, но й се наложи да спре, за да откачи ръкава си от някакъв клон. Знаеше, че трябва да е близо до водопада, чийто шум сега беше много силен. Докато бягаше, придържайки скъсания си ръкав, Матахачи и Осуги започнаха да я настигат и в мига, в който Осуги извика:
— Сега вече я уловихме! — тя чу шума на водата точно пред себе си.
В дъното на клисурата тъмнината обгръщаше Оцу като стена.
— Убий я, Матахачи! Ето я, лежи на земята.
Матахачи беше изцяло под властта на сабята. Той скочи напред, прицели се в тъмната сянка и яростно стовари острието отгоре й.
— Дяволица! — изкрещя.
Изпукването на съчки и клони бе последвано от пронизителен предсмъртен вик.
— Ето ти, и още!
Матахачи нанесе три, после четири удара, след това още и още, докато му се стори, че сабята ще се счупи на две. Кръвта го опияни, от очите му заизлиза огън.
После всичко свърши. Последва тишина.