Хванал безчувствено кървавата сабя, Матахачи бавно дойде на себе си и лицето му побледня. Погледна ръцете си и видя кръвта по тях, опипа лицето си — и по него имаше кръв, както и навсякъде по дрехите му. При мисълта, че всяка капка тук е от Оцу, му прилоша и му се зави свят.
— Браво, сине! Накрая успя.
Задъхана повече от възбуда, отколкото от усилието, Осуги застана зад него и като се наведе над рамото му, надзърна в разкъсания и изпомачкан листак.
— Колко се радвам да видя това — възкликна тя радостно. — Ние успяхме, синко. Сега съм свободна от половината бреме и отново мога да ходя в селото с вдигната глава. Но какво ти става? Бързо! Отрежи й главата!
Като забеляза, че му се гади, тя се изсмя.
— Няма кураж в тебе. Щом не можеш да й отрежеш главата, аз ще го направя заради теб. Дръпни се.
Матахачи остана съвсем неподвижен, докато старицата не тръгна към храстите. Тогава той вдигна сабята и заби дръжката в рамото й.
— Внимавай! — извика Осуги, която политна напред. — Да не си си загубил ума?
— Майко!
— Какво?
От гърлото на Матахачи се надигнаха странни звуци. Той изтри очи с кървавите си ръце.
— Аз… аз я убих. Убих Оцу!
— И заслужаваш похвала за това. Я, че ти плачеш.
— Не мога да се сдържа. О, глупачка такава. Смахната, стара, твърдоглава глупачка!
— Съжаляваш ли?
— Да… да! Ако не беше ти — а досега трябваше да си умряла, — щях някак да накарам Оцу да се върне. Ти с твоята семейна чест!
— Стига си хленчил. Щом е била толкова много за теб, защо не уби мен и не защити нея?
— Нямаше да мога да го направя, щях… Може ли да има нещо по-лошо от майка като теб?
— Стига все едно и също си говорил. И как смееш да ми приказваш така?!
— Отсега нататък ще живея, както аз искам. Никой не го засяга, ако нищо не успя да направя.
— Винаги в това ти е била грешката, Матахачи. Почваш да се вълнуваш и правиш истории, само да създаваш грижи на майка си.
— Щом ти създавам грижи, тогава добре, дърта свиньо. Ти си вещица. Мразя те!
— Боже, боже! Ама се е ядосал… Я се дръпни. Първо ще взема главата на Оцу, после ще те науча на едно друго.
— Пак ли ще ми дрънкаш? Няма да те слушам.
— Искам от теб добре да погледнеш главата на това момиче. Тогава ще я видиш каква е хубавица. Искам с очите си да видиш на какво прилича една умряла жена. Нищо, освен кокали. Искам да разбереш колко е глупава тази любов.
— Млъквай! — Матахачи заклати яростно глава. — Като си помисля, не съм желал никога друго, освен Оцу. Като си казвах, че не мога да продължавам така, че трябва да намеря начин да успея, отново да тръгна по правия път — всичко беше, защото исках да се оженя за нея. Не беше заради честта на семейството или заради някаква ужасна старица.
— Колко ще продължаваш да говориш за нещо, което е вече минало? Повече щеше да ти е от полза, ако припяваше сутри. Слава на Амида Буда!
Старицата затърси опипом между счупените клони и сухата трева, обилно напръскана с кръв, после преви един чим и коленичи на него.
— Оцу — каза тя, — недей ме намразва. Сега, като си мъртва, вече за нищо не съм ти сърдита. Почивай в мир.
Продължи да търси с лявата си ръка и накрая улови голям кичур черна коса.
— Оцу! — проехтя гласът на Такуан.
Тъмният вятър го отнесе към долината и на някой би се сторило, сякаш идва от дърветата и дори звездите.
— Намерихте ли я вече? — попита монахът с доста напрегнат глас.
— Не, няма я наоколо.
Съдържателят на странноприемницата, където бяха отседнали преди Осуги и Оцу, изтри уморено потта от лицето си.
— Сигурен ли сте, че добре сте чул?
— Съвсем сигурен. След като вечерта дойде онзи свещеник от Кийомидзудера, старата госпожа изведнъж излезе и каза, че отивала до светилището на планинския бог. Момичето беше с нея.
Сега двамата скръстиха ръце и се замислиха.
— Може да са се качили по-нагоре по върха или да са отишли някъде встрани от пътеката — предположи Такуан.
— Защо се тревожите толкова?
— Мисля, че са примамили Оцу в капан.
— Толкова ли е зла наистина тази старица?
— Не — отвърна натъртено Такуан. — Тя е много добра жена.
— Не и според каквото ми казахте. О, тъкмо се сетих за нещо.
— Какво е?
— Днес видях момичето да плаче в стаята си.
— Това може нищо да не значи.
— Старицата ни каза, че тя била невеста на сина й.
— Така ще каже тя.
— Според това, което казахте, явно някаква ужасна омраза е карала старицата да мъчи момичето.
— Все пак това е едно, а друго е да я води посред нощ на този връх. Боя се, че Осуги е намислила да я убие.
— Да я убие! И как може да казвате, че е добра жена?
— Понеже тя без съмнение е от тези, които всички хора наричат добри. Често ходи в Кийомидзудера да се моли, нали? А когато седи пред Канон с молитвена броеница в ръка, трябва духът й да е много близо до богинята.