Тя го поведе през портата на една от близките къщи и прати един от прислужниците да повика сина й.
След като топло приветства госта, Коецу добави:
— Точно сега съм зает с лъскането на сабя по една важна поръчка, обаче по-късно ще можем надълго да си поговорим.
Мусаши с радост забеляза, че и майката, и синът се държаха приятелски и естествено, както първия път, когато ги срещна. Прекараха следобеда и вечерта в разговори и когато го поканиха да пренощува при тях, той прие. На следващия ден, докато показваше на Мусаши работилницата и му обясняваше как се лъскат сабите, Коецу го помоли да остане толкова дълго, колкото пожелае.
Къщата, с неподобаващо скромна порта, се намираше на един ъгъл югоизточно от развалините на Джисоин. В квартала имаше няколко къщи, собственост на братовчеди и племенници на Коецу, както и на други хора от същия занаят. Всички от рода Хонами живееха и работеха тук, също като големите поместни родове в миналото.
Хонами произлизаха от едно твърде известно воинско семейство и на времето бяха служители на шогуните Ашикага. При сегашното обществено разделение семейството се числеше към съсловието на занаятчиите, но ако ставаше дума за богатство и име, Коецу можеше да бъде взет за човек от самурайското съсловие. Той често се виждаше с висши благородници от двора и понякога биваше канен от Токугава Иеясу в крепостта Фушими.
Положението на Хонами не беше единствено по рода си. Повечето богати занаятчии и търговци по онова време — Суминокура Соан, Чая Широджиро и Хайя Шою, например — бяха от самурайско потекло. През управлението на шогуните Ашикага техните прадеди били натоварени с работа в занаятите и търговията. Успехът в тази област довел до постепенно скъсване на връзките с военната класа и тъй като частните им начинания станали доходоносни, те вече не били зависими от поземлената си рента. Макар строго погледнато общественото положение на такива хора да бе по-ниско от това на военните, те се ползваха с голямо влияние.
Щом станеше дума за делови работи, самурайското звание биваше повече във вреда, отколкото от полза. Да се числиш към простолюдието имаше определени предимства, най-вече това, че водиш уседнал живот. Когато започнеха сражения, едрите търговци се ползваха със закрилата и на двете страни. Наистина, понякога ги принуждаваха да правят военни доставки на ниски цени или съвсем безплатно, но те бяха вече свикнали да гледат на тази тегоба като на един вид данък, който плащат, за да не погинат притежанията им във военно време.
През войната Онин от 60-те и 70-те години на петнадесетото столетие, целият квартал около Джисоин беше срутен. Дори сега, когато садяха дървета, хората намираха ръждясали останки от саби и шлемове. Домът на Хонами беше един от първите, издигнати на това място след края на войната.
През двора течеше малък приток на Арисугава, който първо се виеше през четвърт акър зеленчукова градина, после се губеше в една горичка, за да се появи отново близо до кладенеца край предния вход на къщата. Едно поточе се отклоняваше към кухнята, друго — към банята, трето пък — към един прост, селски на вид чаен павилион, където използваха бистрата вода за чайната церемония. Реката доставяше също вода за работилницата, където старателно се излъскваха саби, изковани от прочути майстори като Масамуне, Мурамаса и Осафуне. Тъй като това бе свещено за семейството, над входа му беше опънато въже като в шинтоистко светилище.
Почти без Мусаши да забележи, изминаха четири дни и накрая той реши да си вземе довиждане. Преди още обаче да отвори дума за това, Коецу веднъж каза:
— Ние не правим много, с което да ви развличаме, но ако не се отегчавате, останете моля колкото пожелаете. В личната ми стая има различни стари книги и любопитни неща. Ако бихте искали да ги разгледате, те са на ваше разположение. След ден-два също ще изпичам няколко купички и чинийки за чай. Може би ще ви е интересно да погледате. Ще видите, че грънчарското изкуство е почти толкова интересно като сабите. Навярно бихте могли сам да изработите някой съд.
Трогнат от любезността на поканата и от уверението на своя домакин, че никой не би се обидил, ако той по някое време реши да си тръгне още на следващия ден, Мусаши си позволи да остане в дома за по-дълго и да се наслади на спокойната обстановка там. Далеч не се отегчаваше. Стаята на Коецу съдържаше книги на китайски и японски, рисувани свитъци от епохата Камакура, калиграфски произведения на стари китайски майстори и още дузина други неща, над които Мусаши с радост би могъл да се вдълбочава поотделно за цял ден. Особено го привлече една окачена в нишата картина. Наричаше се „Кестени“ и бе от художник от времето на династията Сун — Лиян-кай. Беше малка, около две педи на две и половина, и толкова стара, че беше невъзможно да се познае на каква хартия е нарисувана.