— Е — каза Мусаши вече със съвсем лека неохота, — щом настоявате ще отида, но няма да ми подхожда целия този разкош. Ще нося това старо кимоно, с което съм сега. Спя в него, когато замръкна на открито. Свикнал съм с тази дреха.
— Тази няма да я бъде! — отвърна твърдо Мийошу. — На вас това може да не ви прави впечатление, но помислете за останалите хора. В онези хубави стаи ще изглеждате не по-добре от мръсна стара дрипа. Мъжете отиват там да се забавляват и да забравят грижите си. Искат да имат наоколо си красиви неща. Не смятайте това за гиздене, с което се опитвате да приличате на нещо, което не сте. Във всеки случай тези дрехи далеч не са толкова пищни като онези, които други мъже носят. Но са чисти и спретнати. А сега ги обличайте!
Мусаши се подчини.
Щом той се облече, Мийошу бодро отбеляза:
— Е, сега изглеждате много хубав.
Щом се наканиха да тръгват, Коецу отиде при домашния будистки олтар и запали на него една свещ. И той, и майка му бяха набожни последователи на сектата Ничирен.
Пред входа Мийошу остави два чифта сандали с нови върви. Докато ги обуваха, тя си прошепна нещо с един от слугите, който чакаше, за да затвори след тях входната врата.
Коецу каза довиждане на майка си, но тя бързо вдигна поглед към него и каза:
— Почакай само малко.
Лицето й се сбърчи в тревожно изражение.
— Какво има? — попита той.
— Този човек ми каза, че трима самураи с вид на побойници идвали току-що тук и говорили много грубо с него. Смяташ ли, че може да е нещо важно?
Коецу погледна въпросително Мусаши.
— Няма причина да се страхуваме — увери го този. — Сигурно са от дома Йошиока. Може да нападнат мен, но против вас нямат нищо.
— Един от помощниците в работилницата каза, че същото станало преди два дни. Бил само един самурай, обаче влязъл без покана в градината и надзърнал през живия плет към чайната, в посока на онази част на къщата, където сте настанен.
— Значи съм сигурен, че са хората от Йошиока.
— И аз така мисля — съгласи се Коецу и се обърна към треперещия слуга: — Какво казаха?
— Помощниците всички си бяха тръгнали и аз се канех да затворя вратата, когато тримата самураи изведнъж ме обкръжиха. Единият — много зъл вид имаше — извади от кимоното си някакво писмо и ми каза да го предам на госта, който е отседнал тук.
— Не каза ли „Мусаши“?
— Е, по-късно спомена за Миямото Мусаши. И каза, че Мусаши гостувал тук от няколко дни.
— А ти какво каза?
— Вие заръчахте да не казваме на никого за Мусаши и затова поклатих глава и отвърнах, че тук няма човек с такова име. Той се ядоса и ме нарече лъжец, обаче един от останалите — малко по-възрастен, с доволна усмивка на лицето — го успокои и каза, че ще намерят начин да предадат писмото право на човека. Не съм сигурен какво искаше да каже, но ми прозвуча като заплаха. Отдалечиха се към онзи там ъгъл.
— Коецу, вие вървете малко пред мен — помоли Мусаши. — Не искам да ви наранят или да се замесите в нещо заради мен.
— Няма нужда да се тревожите за мен — отвърна през смях Коецу, — особено пък ако сте сигурен, че това са хора от Йошиока. Ни най-малко не ме е страх от тях. Да вървим.
След като излязоха, Коецу провря обратно глава през малкия отвор във вратата и извика:
— Майко!
— Забрави ли нещо? — попита тя.
— Не, само си помислих, ако се тревожиш за мен, бих могъл да пратя при Шою някой да му каже, че не мога да дойда тази вечер.
— О, не. Повече ме е страх, че нещо може да се случи на Мусаши. Не мисля обаче, че той ще се върне, ако се опиташ да го разубедиш. Вървете и приятно прекарване!
Коецу настигна Мусаши и докато вървяха покрай брега на реката, му каза:
— Къщата на Шою е право надолу, на пресечката между Ичиджо и Хорикава. Той сега сигурно се приготвя, така че дайте да се отбием при него. Тъкмо по път ни е.
Още беше светло и приятно да се върви покрай реката, още повече че в този час, когато всеки е зает, те двамата бяха напълно свободни.
— Чувал съм името Хайя Шою, но наистина не знам нищо за него.
— Бих се изненадал, ако не сте чувал за него. Той е много известен майстор в стихотворните надпревари.
— А! Значи е поет.
— Поет е, но естествено не си изкарва хляба с писане на стихове. Произлиза от старо семейство на киотски търговци.
— Как е получил името Хайя?
— Това е занятието му.
— Какво продава?
— Името му означава „продавач на пепел“, а той това и продава — пепел.