— О! Не трябва ли да съм тук?
— Определено!
Тя го тикна напред и сама тръгна в същата посока.
— Вие не сте ли момичето, което преди малко падна в снега? Риня, нали така?
— Да, аз съм Риня. Предполагам, че сте се загубили, докато сте търсили тоалетната. Ще ви покажа къде е.
Хвана го за ръката и го дръпна.
— Не е това. Не съм пиян. Ще ви помоля за една услуга. Заведете ме в някоя празна стая и ми донесете нещо за ядене.
— За ядене ли? Щом това искате, ще ви заведа във вашата стая.
— Не, там не. Там всички се забавляват и няма да искат да им се напомня за вечерята.
Риня вирна глава.
— Струва ми се, прав сте. Ще ви донеса нещо тук. Какво ще желаете?
— Нищо особено, две големи оризови топки ще са достатъчни.
След няколко минути тя се върна с ориза и му го остави в една неосветена стая. Щом се нахрани, Мусаши каза:
— Предполагам, мога да изляза от дома отсам през вътрешната градина.
Без да дочака отговор, той стана и тръгна към терасата.
— Къде отивате, господине?
— Не се бойте. Скоро се връщам.
— Защо тръгвате да излизате отзад?
— Ако изляза от предната врата, ще почне суетня. А ако моите домакини ме видят, ще се разстроят и това ще им развали удоволствието.
— Ще ви отворя вратата, но гледайте веднага да се върнете. Ако не дойдете, ще почнат да винят мен.
— Ясно. Ако се случи господин Мидзуочи да пита за мен, кажете му, че съм отишъл до Ренгеоин да се видя с едни познати. Възнамерявам скоро да се върна.
— Трябва да дойдете скоро. Тази вечер ще ви забавлява Йошино Даю.
Момичето отвори затрупаната от снега сгъваема дървена врата и го пусна навън.
Точно срещу главния вход към квартала на леките жени имаше чайна, наречена Амигаса-джая. Мусаши се спря там и помоли за чифт сламени сандали, но там нямаха такива. Както сочеше името, главното занимание на стопанина бе продажбата на дълбоки шапки за мъжете, които искат на влизане в квартала да скрият самоличността си.
След като прати слугинчето да купи сандали, Мусаши седна на края на едно ниско столче и затегна обито си заедно с връвта под него. Свали си леката горна дреха, сгъна я внимателно, помоли за хартия и четка и написа кратка бележка, която сгъна и мушна в ръкава на дрехата. После извика на свилия се до огнището в задната стая старец, когото взе за стопанина:
— Бихте ли ми пазили тази дреха? Ако не се върна до единайсет часа, ви моля да я занесете в Огия и да я предадете на един мъж на име Коецу. В ръкава има писмо за него.
Човекът отвърна, че с удоволствие ще услужи и осведоми Мусаши, че е само към седем, тъй като нощният пазач току-що минал и обявил часа.
Щом момичето се върна със сандалите, Мусаши прегледа вървите им, за да се увери, че не са много стегнати и после ги върза над кожените си чорапи. Даде на собственика повече пари от нужното, избра си една нова сламена шапка и излезе. Вместо да връзва шапката, той само я придържаше над главата си, за да се пази от снега, който падаше на снежинки, по-меки от черешови цветчета.
Покрай брега на реката по улица Шиджо се виждаха светлини, но на изток, в гората Гион, цареше непрогледен мрак, като се изключат нарядко разпръснатите ярки петна на каменните фенери. Мъртвата тишина само откъслечно се нарушаваше от шума на падащ от някой клон сняг.
Пред портата на светилището в молитва бяха коленичили двадесетина мъже, обърнати с лице към изоставената постройка. Храмовата камбана на близкия хълм тъкмо бе ударила път пъти, за да отбележи, че е осмият час. През тази нощ особено силният и ясен звън на камбаните проникваше сякаш чак до вътрешностите.
— Достатъчно се молихме — каза Деншичиро. — Да тръгваме сега.
Докато се изправяха, един от мъжете попита Деншичиро дали вървите на сандалите му са наред.
— В студена нощ като тази може да се скъсат, ако са прекалено натегнати.
— Наред са. Когато е студено, най-доброто нещо е да се използват платнени върви. Добре е да запомните това.
При светилището Деншичиро бе приключил с подготовката си за двубоя, като се стигне до превръзката за глава и кожената връзка на ръкава. Придружаван от спътниците си с мрачни лица, той закрачи през снега, дишайки дълбоко и бавно и изпускайки облачета бяла пара.
В писмото към Мусаши бяха определили място зад Ренгеоин, в девет часа. Понеже се бояха, или поне твърдяха, че се боят, да не би ако дадат на Мусаши повече време, той да избяга и вече да не се появи, хората от Йошиока решиха да действат бързо. Хьосуке остана в близост до къщата на Шою, но прати двама от другарите си да обяснят положението.