Деншичиро си пое два или три пъти дъх и едва тогава извика:
— Мусаши!
Добре съзнаваше, че мъжът, застанал на няколко педи над него, е в много по-изгодно положение — безупречно защитен не само откъм гърба, но и отстрани. За да се опита да го нападне отляво или отдясно, всеки първо трябваше да се изкачи при него. Така Мусаши оставаше свободен да посвети цялото си внимание на противника отпред.
Зад Деншичиро мястото бе открито, ветровито и покрито със сняг. Сигурен беше, че Мусаши не е довел със себе си никого, но не можеше да си позволи да забравя тила си. Направи движение, сякаш отърсва нещо от кимоното си и нетърпеливо каза на Хьосуке:
— Махай се оттук!
Другият отстъпи до задния край на двора.
— Готов ли сте?
Въпросът на Мусаши бе спокоен, но твърд. При трескавата си възбуда неприятелят му го усети като леденостудена вода.
Сега Деншичиро за пръв път огледа добре Мусаши. „Значи това е копелето!“, помисли си. Омразата му бе пълна — мразеше го заради осакатяването на брат си, дразнеше се, че простите хора сравняват Мусаши със самия него и имаше вродено презрение към такива, както смяташе, селски парвенюта, правещи се на самураи.
— Кой сте, че да питате готов ли съм? Вече е доста след девет!
— Аз казал ли съм, че ще бъда тук точно в девет?
— Не се оправдавайте! Отдавна ви чакам. Както виждате, вече съм напълно готов. А сега слезте оттам!
Не подценяваше противника си дотолкова, че да се осмели да го нападне при сегашното положение.
— Ей сега — отвърна с лек смях Мусаши.
Имаше разлика между неговата представа за готовност и тази на Деншичиро. Макар телесно подготвен, последният едва започваше да събира духовните си сили, докато за Мусаши двубоят бе започнал много преди да се появи пред неприятеля си. За него сега битката навлизаше в своята втора и най-важна част. При светилището Гион видя отпечатъците от стъпки в снега и в същия миг го обзе войнствена възбуда. Като забеляза, че сянката, която го следваше, е изчезнала, решително влезе през предната порта на Ренгеоин и бързо стигна до кухнята. След като събуди свещеника, завърза с него разговор и незабелязано го разпита какво е станало по-рано вечерта. Без да го е грижа, че малко е закъснял, остана да пие чай и да се стопли. Появата му след това бе внезапна и под относително сигурното прикритие на терасата. Така първият ход беше негов.
Втората възможност се оказа опитът на Деншичиро да го принуди да слезе на открито. Единият начин би бил да приеме, другият — сам да си избере положението за бой. Наложителна беше предпазливост; в случаи като този победата е подобна на отразена във водата луна — ако без да мислиш скочиш да я уловиш, може да се удавиш.
Нищо не можеше да скрие раздразнението на Деншичиро.
— Вие не само закъснявате — извика той, — ами и не сте готов. А аз оттук няма как да ви нападна.
Все още съвършено спокоен, Мусаши отвърна:
— Идвам. Само минута.
На Деншичиро нямаше нужда да му се казва, че гневът може да го поведе към поражението, но при този откровен опит да бъде раздразнен той не успяваше да се овладее. Получените уроци по стратегия му изневериха.
— Слез! — кресна той. — Тук, на двора! Стига номера и да се бием храбро! Аз съм Йошиока Деншичиро! На такива уловки и страхливости мога само да плюя. Щом се плашите, преди да е започнал двубоят, значи не сте достоен да застанете срещу мен. Слизайте оттам!
Мусаши се ухили.
— Йошиока Деншичиро, а? Какво има да ме е страх от вас? Миналата година през пролетта ви разсякох на две, тъй че тази вечер ще ми е просто за втори път.
— За какво говорите? Къде? Кога?
— В Коягю, в Ямато.
— Ямато ли?
— За да бъдем точни, в банята на странноприемницата Ватая.
— Вие сте бил там ли?
— Бях. Естествено, и двамата бяхме без дрехи, но аз с поглед прецених мога ли да ви разполовя или не. И с поглед още там и тогава ви посякох, и то доста сполучливо, ако ми е позволено сам да кажа това. Навярно вие не забелязахте, тъй като по тялото ви не останаха белези, но аз без съмнение ви победих. Другите може да са готови да слушат хвалбите ви колко сте способен в сабления бой, но от мен не чакайте друго освен присмех.
— Любопитен бях какво ли ще ми кажете, а сега разбрах — тъпотии. Обаче вашето бръщолевене е любопитно. Слезте оттам и ще ви накарам да си поотворите самонадеяните очички!
— С какво оръжие ще се биете? Сабя? Дървена сабя?
— Защо питате, след като нямате дървена сабя? Дошли сте с очакването да използвате метална, нали така?
— Така е, обаче си помислих, че ако поискате да се бием с дървени саби, ще ви отнема вашата и ще се сражавам с нея.