Седнал до Йошино, той се усмихна дружелюбно, обърна се към нея и попита:
— Това нали е гласът на господин Фунабаши?
Тя прехапа устни, вече по-червени от сливов цвят и очите й издадоха неудобство от създалото се положение.
— Какво да правя, ако влезе? — рече тя неспокойно.
— Не ставайте! — нареди господарят Карасумару и улови края на кимоното й.
— Какво правите там навън, Такуан? Студено е от тази отворена врата. Ако ще излизате — излезте, ако ще се връщате вътре — върнете се, обаче затворете вратата.
Такуан се хвана на уловката, покани Шою:
— Влезте вътре — и издърпа стареца в стаята.
Този пристъпи и седна право срещу двамата благородници.
— Я, каква приятна изненада! — възкликна Мицухиро с престорена искреност.
Шою се примъкна на костеливите си колене по-наблизо и протегна ръка към Нобутада с думите:
— Дайте ми малко саке.
Получил чашата, старецът с прекомерна тържественост се поклони.
— Радвам се да ви видя, стари ми Фунабаши — рече ухилен Нобутада. — Вие винаги изглеждате в добро разположение на духа.
Шою пресуши чашата и я подаде обратно.
— Не съм и допускал, че господарят Канган има за гост ваше превъзходителство. — Преструвайки се на още по-пиян, отколкото бе в действителност, той като стар прислужник поклати дългия си, сбръчкан врат и с престорен страх помоли: — Простете ми, ваша чест! — После с друг тон добави: — А защо трябва да съм толкова учтив? Ха-ха! Не е ли така, Такуан? — Отново обви с ръка врата на монаха, дръпна го към себе си и посочи с пръст двамата царедворци. — Благородниците, Такуан — заяви Шою, — са онези хора на този свят, които най-много съжалявам. Кичат се с гръмки звания като Съветник или Регент, но освен честта те не им носят нищо. Даже търговците са по-добре от тях, не смятате ли?
— Съгласен съм — отвърна Такуан, докато измисляше начин да освободи врата си.
— Я сега — продължи Шою и сложи една чаша право под носа на свещеника. — Още не съм получил от вас нищо за пиене.
Такуан му наля малко саке. Старецът пи.
— Лукав човек сте вие, Такуан. В този свят вашите събратя свещениците са хитри, търговците са умни, воините — силни, а благородниците — глупави. Ха-ха! Нали така?
— Така е, така е — съгласи се Такуан.
— Заради високото си положение благородниците не могат да правят каквото искат, а от друга страна са откъснати от държавния живот и управлението. Значи всичко, което им остава, е да съчиняват стихове или да станат майстори на краснописа. Не е ли истина?
Той отново се изсмя.
Макар Мицухиро и Нобутада да обичаха веселието също колкото Шою, откритите му подигравки ги поставяха сега в неловко положение. Двамата отговориха с мъртво мълчание.
Като се възползва от създаденото смущение, Шою продължи:
— Вие какво мислите, Йошино? Благородниците ли ви се нравят или предпочитате търговците?
— Хе-хе — изкикоти се Йошино. — Ама че странен въпрос, господин Фунабаши!
— Не се шегувам. Опитвам се да надзърна в дълбините на женското сърце. И ето, сега виждам. Вие предпочитате в действителност търговците, нали така? Мисля, че ще е по-добре да ви отведа оттук. Елате с мен в нашата стая.
Той я хвана за ръка и се изправи с дълбокомислено изражение на лицето.
Стреснат, Мицухиро разля сакето си.
— Една шега стига понякога твърде далеч — каза той, дръпна ръката на Йошино от Шою и я притегли по-близо до себе си.
Притисната между двамата, Йошино се засмя и опита да разведри положението. Взе ръката на Мицухиро в своята дясна, тази на Шою — в лявата, придаде си загрижен израз и каза:
— Какво въобще да правя с вас двамата?
Тези, за които ставаше дума, макар нито да се ненавиждаха, нито сериозно да си съперничеха в любовта, се почувстваха задължени от правилата на играта да направят всичко по силите си, та положението на Йошино Даю да стане още по-неудобно.
— Хайде, добра ми госпожице — настоя Шою. — Сама трябва да решите. Трябва да изберете мъжа, чиято стая ще украсите и на когото ще дадете сърцето си.
Такуан също се намеси в разпрата.
— Много интересен въпрос, нали? Кажете ни, Йошино, кого избирате?
Единственият, който не участваше в това, остана Нобутада. След известно време чувството му за благоприличие го накара да се намеси:
— Стига, гости сте — не бъдете груби. Смея да твърдя, че както се държите, Йошино с радост би се отървала и от двамата. Защо не се забавляваме и не престанем да я тормозим? Коецу трябва да е останал съвсем сам. Нека някое от вас, момичета, да иде да го покани тук.