Щом припряно се приближи до вратата, Коецу го спря.
— Не бъдете такъв, Мусаши. Защо не останете тази нощ тук? Може да се върнете при мен утре. В крайна сметка, дамата има добрината да прояви внимание към вас.
И за да подчертае думите си, той се дръпна и отиде при другите двама.
Съзнанието на Мусаши го предупреди, че се опитват нарочно да го накарат да остане, за да могат после да се посмеят на случката. При все това сериозността, която виждаше по лицата на Йошино и Коецу, говореше, че това не може да е само шега.
Силно развеселени от неудобството му, Шою и Мицухиро решиха да се пошегуват.
— Вие сте най-щастливият мъж в страната — възкликна единият, а другият предложи доброволно да го замести.
Закачките се прекъснаха от идването на един непознат мъж, когото Йошино бе пратила да огледа квартала. Той дишаше тежко и зъбите му тракаха от страх.
— Останалите господа може да си тръгват — каза той, — но за Мусаши и дума да не става. Сега е отворена само главната порта, а от другата й страна, покрай чайната Амигаса и по улицата, има купища самураи, които на малки групички обикалят наоколо. Всички са от училището Йошиока. Дюкянджиите са се уплашили, че може да стане нещо страшно и до един са затворили по-рано. Казаха ми, че вън от квартала, в посока към манежа, имало поне сто души.
Мъжете останаха стреснати, не само от новината, но и от това, че Йошино е взела такава предпазна мярка. Само на Коецу бегло му бе хрумнало, че може да се очаква някакво произшествие.
Момичето се бе догадило, че става нещо, щом видя петното от кръв на ръкава на Мусаши.
— Мусаши — каза тя, — сега, след като чухте какво е там навън, навярно сте по-решен от всякога да излезете, само за да докажете, че не ви е страх. Но аз ви моля да не правите нищо прибързано. Ако вашите врагове ви сметнат за страхливец, утре винаги можете да им докажете, че не сте такъв. Тази вечер сте дошли тук да отдъхнете и истинският мъж се отличава с това, че може да се забавлява до насита. Йошиока искат да ви убият. Със сигурност не е позорно да избегнете това. Всъщност, ако сега настоите да влезете в капана им, много хора биха ви упрекнали в неблагоразумие.
— Разбира се, остава въпросът за вашата лична чест, но аз ви моля, размислете за неприятностите, които една битка ще причини на хората в този квартал. Животът на вашите приятели също ще се окаже в опасност. При тези обстоятелства единствената разумна постъпка ще е да останете.
Без да дочака отговора му, тя се обърна към останалите мъже и каза:
— Мисля, че няма пречка вие да си тръгнете, стига да внимавате по пътя.
Около два часа по-късно часовникът удари четири. Далечният шум на музика и пеене бе замрял. Мусаши седеше на прага на стаята с огнището — самотен затворник в очакване на утрото. Йошино остана до огъня.
— Не ви ли е студено там? — попита тя. — Елате моля насам на топло.
— Не се грижете за мен. Легнете си. Щом слънцето изгрее, излизам.
Същите думи си бяха разменили вече доста пъти, но напразно.
Въпреки известната недодяланост на Мусаши, на Йошино той се стори привлекателен. Макар да се казваше, че жена, която гледа на мъжете като на мъже, а не като на източник на доходи, няма защо да си търси работа в квартала за развлечения, това бе просто съмнителна стара мъдрост, повтаряна от съдържателите на домове за разврат — хора, които познаваха само обикновени проститутки и нямаха досег с големите куртизанки. Жени с възпитанието и образованието на Йошино бяха напълно способни на нежни чувства. Тя бе само година или две по-възрастна от Мусаши, но колко различни бяха двамата по отношение на опит в любовта! Като го гледаше как седи вдървен, сдържа чувствата си и избягва да я погледне в лицето, сякаш нейният вид може да го ослепи, тя отново се почувства като невинна девойка, изпитваща първите любовни трепети.
Прислужващите момичета, без да забелязват вътрешното напрежение, бяха разстлали в съседната стая разкошни постели, достойни за сина и дъщерята на някой даймио. В ъгълчетата на брокатените възглавници нежно проблясваха златни камбанки.
Шумът от свличане на сняг от покрива, който се чуваше, напомняше донякъде за човек, скочил от оградата в градината. Всеки път в такъв миг Мусаши настръхваше като таралеж. Нервите му сякаш стигаха чак до краищата на косата.
Йошино усети по нея да минава тръпка. Беше най-студеното време на нощта, часовете точно преди да се съмне, но неприятното чувство не се дължеше на студа. То идваше от настървения вид на този мъж и сложно се преплиташе с естественото й влечение към него.
Чайникът над огъня започна да свири и ведрият звук я успокои. Тя тихо наля малко чай.