— Той каза, че искал да чака, където няма да пречи.
Мицухиро започна да се смее, докато колената му се затресоха. Почти веднага обаче той си върна сдържания вид и попита Такуан:
— Право в Таджима ли отивате, без да се връщате в Идзуми?
Свещеникът кимна.
— Заминавате ли? — попита Джотаро.
— Да, трябва възможно най-бързо да се прибера у дома.
— Защо?
— Току-що научих, че майка ми е в много тежко състояние.
— Вие имате майка ли?
Момчето не можеше да повярва на ушите си.
— Естествено.
— Кога ще се върнете?
— Това зависи от здравето на майка ми.
— Какво… какво ще правя аз тук без вас? — възропта Джотаро. — Да не би това да значи, че няма да ви видим повече?
— Не, разбира се. Скоро отново ще се срещнем. Уредил съм вие двамата да останете тук и разчитам на теб да се грижиш за Оцу. Опитай се да я накараш да остави тъжните мисли и да се оправи. Трябват й не толкова лекарства, колкото по-голяма решимост.
— Не съм достатъчно силен да й дам такова нещо. Тя няма да се оправи, докато не види Мусаши.
— Труден случай е тя, признавам. Не ти завиждам за спътница като нея.
— Такуан, вие къде видяхте Мусаши?
— Ами…
Такуан погледна към господаря Мицухиро и срамежливо се засмя.
— Кога ще дойде той тук? Казахте, че ще го доведете и оттогава Оцу само за това мисли.
— Мусаши ли? — вметна небрежно Мицухиро. — Това да не е онзи ронин, който беше с нас в Огия?
— Не съм забравил какво казах на Оцу — обърна се Такуан към Джотаро. — На връщане от Дайтокуджи се отбих в къщата на Коецу да видя дали Мусаши е там. Коецу не го е виждал и смята, че той трябва още да е в Огия. Каза, че майка му била толкова притеснена, че написала на Йошино Даю писмо, в което я моли веднага да пусне Мусаши у дома.
— О? — възкликна господарят Мицухиро и вдигна вежди в смесено изражение на изненада и завист. — Значи той е още с Йошино?
— Явно и Мусаши е мъж като другите. Дори като млади да изглеждат по-различни, всички в крайна сметка се оказват едни и същи.
— Странна жена е Йошино. Какво толкова намира в този непохватен човек на сабята?
— Не си мисля, че я разбирам. Нито пък разбирам Оцу. Което ще рече — като цяло не разбирам жените. Що се отнася до мен, всички ми се струват малко болни. А пък Мусаши — за него навярно е дошло времето да навлезе в пролетта на живота си. Истинското му учение започва сега и той, да се надяваме, ще си набие в главата, че жените са по-опасни от сабите. При все това никой друг не може да решава заради него и аз не виждам какво друго да направя, освен да го оставя да се справи сам.
Малко притеснен, че каза толкова много пред момчето, Такуан побърза да благодари и да се сбогува със своя домакин, като за втори път го помоли да позволи на Оцу и Джотаро да останат още малко.
Такуан не зачиташе старата поговорка, че на път трябва да се тръгва рано сутрин. Беше готов да потегли, така и направи, макар слънцето забележимо да клонеше на запад и вече да се спускаше здрач.
Джотаро изтича покрай него и го дръпна за ръкава.
— Моля ви се, моля ви се, върнете се да кажете нещо на Оцу. Тя пак плаче и с нищо не мога да я развеселя.
— Двамата за Мусаши ли говорихте?
— Тя ми каза да ви попитам кога ще дойде той. Ако не дойде, се боя, че може да умре.
— Няма нужда да се тревожиш, че можела да умре. Само я остави на спокойствие.
— Такуан, а коя е Йошино Даю?
— Защо искаш да знаеш?
— Вие нали казахте, че Мусаши бил с нея?
— Хм. Нямам намерение да се връщам и да лекувам Оцу от болестта й, но искам да й кажеш едно нещо от мен.
— Какво?
— Да се храни добре.
— Сто пъти съм й го казвал.
— Така ли? Е, това е най-доброто, което би могъл да й каже човек. Ако обаче не иска да слуша, може да й кажеш и цялата истина.
— Каква е тя?
— Мусаши е влюбен в една куртизанка на име Йошино и от две нощи и два дни не е излизал от дома за развлечения. Глупаво е още да обича такъв мъж!
— Това не е истина! — възпротиви се Джотаро. — Той е моят сенсей! Той е самурай! Не е такъв. Ако кажа това на Оцу, тя може да си посегне на живота. Вие сте глупакът, Такуан! Стар и голям глупак!
— Ха-ха-ха!
— Нямате право да говорите лоши неща за Мусаши или да казвате, че Оцу била глупава.
— Добро момче си ти, Джотаро — каза свещеникът и го потупа по главата.
Джотаро се сви и избягна ръката му.
— Писна ми от вас, Такуан. Никога повече няма да ви моля за помощ. Сам ще намеря Мусаши и ще го доведа пак при Оцу!
— Знаеш ли къде е мястото?
— Не, но ще го открия.
— Може да се заяждаш, щом искаш, но няма да ти е лесно да намериш къде живее Йошино. Да ти кажа ли аз?