— Няма нужда.
— Джотаро, аз нито съм враг на Оцу, нито имам нещо против Мусаши. Тъкмо напротив! От години се моля двамата да успеят добре да насочат живота си.
— Тогава защо все такива лоши неща говорите?
— Така ли ти се струва? Може да си прав. Точно сега обаче те и двамата са болни. Ако на Мусаши никой не му се меси, болестта му ще премине, обаче Оцу се нуждае от помощ. Като свещеник се опитах да й помогна. Смята се, че ние можем да лекуваме болестите на сърцето, също както лекарите лекуват тези на тялото. За жалост аз не успях да направя нищо за нея и затова се отказвам. Щом тя не може да разбере, че любовта й е нещастна, най-доброто, което мога да сторя, е да я посъветвам да се храни добре.
— Не се тревожете за това. Оцу няма да моли за помощ лицемер като вас.
— Щом ме ми вярваш, иди сам до Огия в Янагимачи и виж с какво се занимава там Мусаши. После се върни и разкажи на Оцу какво си видял. За известно време сърцето й ще е разбито, но това може да й отвори очите.
Джотаро запуши ушите си с пръсти.
— Млъквай, стар лъжец с бръсната глава!
— Ти дойде да тичаш след мен, или си забравил?
Щом Такуан го остави и се отдалечи, Джотаро остана посред улицата да си припява една много непристойна песничка, с която уличните хлапета имаха навика да се подиграват на просещите монаси. В мига, в който онзи изчезна от погледа му, момчето се задави, избухна в сълзи и безутешно заплака. Когато накрая успя да се овладее, избърса очи и като заблудило се кученце, изведнъж спомнило си пътя за вкъщи, тръгна да търси Огия.
Първият, когото видя, беше една жена. Както беше забрадена, приличаше на обикновена домакиня. Джотаро притича до нея и попита:
— Как да стигна до Янагимачи?
— Това е кварталът с леките жени, нали така?
— Какво е квартал с леки жени?
— Боже мой!
— Ами, кажете ми, какво се прави там?
— Ах, ти!…
Тя го изгледа яростно за миг и след това бързо продължи по пътя си.
Джотаро обаче не се обезсърчи и упорито продължи, като питаше един след друг хората къде е Огия.
Мирисът на алоево дърво
Светлините в прозорците на домовете за развлечения ярко блестяха, но още бе твърде рано по трите главни улици на квартала да са се събрали много клиенти.
В Огия един от по-младите прислужници случайно хвърли поглед към входа. В очите, които надничаха през един процеп в завесата, имаше нещо необичайно. Под тях се виждаха чифт мръсни сламени сандали и върхът на дървена сабя. Младият мъж подскочи леко от изненада, но преди да е успял да отвори уста, Джотаро вече бе влязъл и заявил за какво идва.
— Нали Миямото Мусаши е в този дом? Той е мой учител. Ще му кажете ли, моля, че е дошъл Джотаро. Бихте могли да го помолите да излезе.
Изненаданото изражение на слугата бе сменено от строг намръщен поглед.
— Кой си ти, малко просяче? — изръмжа той. — Тук няма никой с такова име. Как така си вреш тук мръсното лице, точно когато клиентите започват да идват? Вън!
Той сграбчи Джотаро за яката и силно го блъсна.
Ядосан, Джотаро се наду като мехур и кресна:
— Я стига! Дошъл съм тук да видя учителя си.
— Не ме е грижа защо си тук, плъх такъв. Твоят Мусаши вече много ядове ни създаде. Няма го тук.
— Щом не е тук, не можете ли просто да кажете? Махнете си ръцете от мен!
— Лукав ми се виждаш. Откъде да знам, че не са те пратили от училището Йошиока?
— Нямам нищо общо с тях. Кога си тръгна Мусаши? Къде отиде?
— Първо ми даваш нареждания, сега почваш да ме разпитваш. Трябва да се научиш да си сдържаш езика. Откъде да го знам къде е?
— Добре, щом не знаете, но ми пуснете яката!
— Добре, ще те пусна — ето как!
Той изви здраво ухото на Джотаро, завъртя го на другата страна и го тласна към изхода.
— Ох! — изписка Джотаро.
Сви се, извади дървената си сабя и удари прислужника през устата, от което предните зъби на този се счупиха.
— О-у-у!
Сложил едната си ръка пред кървящата уста, с другата младежът повали Джотаро.
— Помощ! Убийство! — завика момчето.
Събра всички сили, също както когато уби кучето в Коягю, и перна прислужника със сабята по темето. От носа на младежа потече кръв и като издаде звук не по-силен от въздишката на дъждовен червей, той се строполи под една върба.
Някаква проститутка, излегнала се на показ зад решетестия прозорец от другата страна на улицата, вдигна глава и извика на съседката си:
— Погледни! Видя ли? Онова момче с дървената сабя току-що уби някакъв мъж от Огия! Сега тръгва да бяга!
Улицата неусетно се напълни с търчащи насам-натам хора и във въздуха отекнаха кръвожадни викове.
— Накъде тръгна?