— Не я виня. Онзи ден Акеми разстрои и мене.
— Трябва да идете да я видите. Тя е в дома на господаря Карасумару. Само влезте и кажете: „Виж, Оцу, аз дойдох“. Ако го направите, тя веднага ще оздравее.
Решен да предаде възможно най-ясно молбата си, Джотаро каза много повече от това, но същината беше такава. От време на време Мусаши прекъсваше с „Хм“ и веднъж-дваж каза: „А, така ли?“, но по някаква причина, която момчето не успяваше да проумее, той, въпреки настояванията на Джотаро, не отвърна недвусмислено, че ще изпълни искането. Въпреки цялата си привързаност към своя учител, Джотаро започна да изпитва към него някакво неприятно чувство и му се прищя здравата да се скарат.
Войнствеността му нарастваше и се стигна дотам, само уважението да го сдържа все още. Изведнъж млъкна и по лицето му ясно се изписа неодобрение. Погледът му стана кисел, а устните се изкривиха, като че току-що е изпил чаша с оцет.
Мусаши взе скицника и четката и се зае да добавя черти към една от рисунките си. Джотаро се втренчи с отвращение в патладжана и си помисли: „Какво го кара да си мисли, че може да рисува? Ужасен е!“
Скоро Мусаши загуби интерес и започна да плакне четката. Джотаро се канеше да повтори за пореден път своята молба, когато чу от каменните стъпала вън шум на дървени сандали.
— Прането ви е сухо — обади се някакъв момичешки глас.
Прислужничката, която бе довела Джотаро, влезе сега с кимоно и наметка в ръката, и двете грижливо сгънати. Постави ги пред Мусаши и го помоли да ги огледа.
— Благодаря — каза той. — Изглеждат съвсем като нови.
— Петната от кръв не излизат лесно. Трябва много да се търка.
— Сега, струва ми се, ги няма. Благодаря ви… Къде е Йошино?
— О, тя е страшно заета, търчи от един посетител при друг. Не й дават и миг почивка.
— Тук беше много приятно, но ако остана още, ще бъда в тежест. Възнамерявам да се измъкна навън веднага, щом изгрее слънцето. Бихте ли съобщили това на Йошино и ще й предадете ли моите най-дълбоки благодарности?
Джотаро си отдъхна. Мусаши със сигурност трябва да е решил да се види с Оцу. Такъв трябваше да бъде неговият учител, добър и благороден. На лицето на момчето се появи радостна усмивка.
Веднага щом девойката излезе, Мусаши остави дрехите пред Джотаро и каза:
— Тъкмо навреме дойде. Трябва да върна това на жената, която ми услужи с тях. Ще искам да ги занесеш в къщата на Хонами Коецу — тя е в северната част на града — и да се върнеш с моето кимоно. Ще направиш ли това за мен като добро момче?
— Разбира се — отвърна Джотаро и погледна одобрително своя учител. — Сега тръгвам.
Уви дрехите в парче плат, заедно с едно писмо от Мусаши до Коецу и метна вързопа на гърба си.
Точно тогава прислужницата пристигна с вечерята и ужасена вдигна ръце нагоре.
— Какво правите? — пое си тя дъх. Когато Мусаши обясни, извика: — О, не може да го пуснете да излезе! — и му разказа какво е сторил Джотаро.
За щастие момчето не се беше прицелило достатъчно точно и слугата бе оживял. Прислужничката увери Мусаши, че тъй като това е само едно от многобройните сбивания тук, вече всичко може да се смята приключено, понеже Йошино лично е предупредила собственика и останалите хора в дома да мълчат за станалото. Добави обаче, че като се е обявил за ученик на Миямото Мусаши, Джотаро неволно е дал потвърждение на слуха, че Мусаши е все още в Огия.
— Ясно — отвърна просто Мусаши.
Той изгледа въпросително Джотаро, който се чешеше по главата, беше се дръпнал в ъгъла и се опитваше да стане възможно най-незабележим.
Момичето продължи:
— Няма нужда да ви казвам какво би могло да се случи, ако той се опита да излезе. Наоколо още има много хора от Йошиока, които чакат да си покажете лицето. За Йошино и собственика всичко е много трудно, понеже Коецу ни помоли да се грижим добре за вас. Домът не може просто да ви пусне да идете право в ноктите им. Йошино е решена да ви опази.
— А онези самураи са толкова упорити. Постоянно наблюдават и вече пратиха няколко души да ни обвиняват, че ви крием. Отървахме се от тях, но те още не са се убедили. Наистина не разбирам това. Държат се, като че са на военен поход. Зад портата на квартала има три или четири редици от мъже, навсякъде е пълно със съгледвачи и всички са въоръжени до зъби.
— Йошино смята, че трябва да останете тук още четири-пет дни, или поне докато те се уморят да чакат.
Мусаши й благодари за добрината и загрижеността, но загадъчно добави:
— Аз също съм намислил нещо.
Той с готовност се съгласи вместо Джотаро да прати до дома на Коецу някой прислужник. Онзи се върна след по-малко от час с бележка от стопанина: