Както и очакваше, нито един не излезе напред, за да го предизвика. Бъбреха и сипеха по него обиди, повечето от които напомняха полуразбираемите проклятия на уличните скитници.
— Копеле!
— Страхливец!
— Некадърник!
Те самите едва ли разбираха, че настървението им е само на думи и сочи собствената им слабост. Докато шайката успее да съгласува донякъде действията си, Мусаши вече бе добил надмощие. Огледа лицата, отбеляза си кои могат да се окажат опасни, намери слабите места в редицата и се приготви за битка.
Не бързаше. След като бавно изучи физиономиите на всички, обяви:
— Аз съм Мусаши. Кой ми извика да чакам?
— Ние. Ние всички!
— Явно сте от училището Йошиока.
— Точно така.
— Какво имате да уреждате с мен?
— Знаеш! Готов ли си?
— Готов ли? — Устните на Мусаши се свиха в предизвикателна усмивка. Смехът, който излезе иззад белите му зъби, охлади възбудата им. — Истинският воин е готов, дори докато спи. Излезте напред, когато поискате! Когато започвате безсмислен бой, какъв смисъл има да се опитваме да говорим като хора или да съблюдаваме правилата на сабята? Кажете ми обаче едно нещо. Вашата цел просто да ме видите убит ли е? Или искате да се биете като мъже?
Не дойде отговор.
— Тук да уреждате сметки ли сте или да ме предизвикате на нов двубой?
Ако с най-малкото погрешно движение на погледа или тялото Мусаши им бе дал сгоден случай, техните саби щяха да се устремят към него като въздух в празно пространство. Той обаче запази съвършено самообладание. Никой не се помръдна. Цялата група остана неподвижна и тиха като зърната на молитвена броеница.
— Трябва да се сетиш без да питаш — извика силно някой сред обърканото мълчание.
Като хвърли поглед към извикалия, Миике Джиродзаемон, Мусаши по вида му прецени, че е самурай, достоен да защити името на Йошиока Кемпо. Единствен той изглежда имаше желание да сложи край на дебненето и да нанесе първия удар. Нозете му леко се плъзнаха напред.
— Осакатихте нашия учител Сеиджуро и убихте неговия брат Деншичиро. Как можем да ходим с вдигнати глави, ако ви оставим жив? Стотици от нас, верни на учителя, се зарекоха да премахнат причината на неговото унижение и да възстановят името на училището Йошиока. Не е въпрос за уреждане на сметки или неоправдано насилие. Ние обаче ще отмъстим за нашия учител и ще утешим духа на посечения му брат. Не ви завиждам за вашето положение сега, но ние ще ви вземем главата. Пазете се!
— Вашето предизвикателство е достойно за един самурай — отговори Мусаши. — Щом такава е същинската ви цел, от вашите ръце може да загубя живота си. Обаче вие говорите за изпълнение на дълг, за отмъщение според Пътя на самураите. Защо тогава не ме повикахте на двубой както подобава, както направиха Сеиджуро и Деншичиро? Защо ме нападате така всички наведнъж?
— Вие сте, който се криеше!
— Глупости! Само доказвате, че страхливецът мисли другите за такива. Не съм ли сега тук пред вас?
— Защото ви е било страх да не ви хванат, докато се опитвате да избягате!
— Ами! Можех да избягам по колкото си искам начина.
— И мислите ли, че училището Йошиока щеше да ви остави да го направите?
— Допусках, че ще ме посрещнете някак си. Но няма ли да е срамно за нас, не само поотделно, но и като хора от самурайското съсловие, да се бием тук? Бива ли да притесняваме хората в този квартал, все едно сме глутница диви зверове или нищожни скитници? Говорите за своя дълг към учителя си, но няма ли едно сбиване тук да хвърли още повече срам върху името Йошиока? Ако така сте решили, така и ще бъде! Щом искате да съсипете делото на своя учител, да разтурите училището и да отстъпите от Пътя на самураите, то аз нямам какво повече да кажа — освен това: Мусаши ще се бие дотогава, докато крайниците му са едно с тялото.
— Убийте го! — извика мъжът до Джиродзаемон и рязко изтегли сабята си.
— Внимавайте! Иде Итакура! — извика отдалеч някой.
Градски наместник на Киото, Итакура Кацушиге се ползваше с голяма власт и макар да управляваше добре, пипаше с желязна ръка. Дори децата си припяваха за него песнички: „Чий е този шарен кон, дето тропа по улицата? На Итакура Кацушиге ли? Да бягаме, да бягаме!“ Или пък: „Итакура, господар на Ига, има повече ръце от хилядоръката Канон, повече очи от триокия Темоку. Стражарите му са навред.“