Киото не беше лесен за управление град. Ако и Едо вече беше на път да го измести като най-голямо селище в страната, древната столица още беше център на стопанския, държавния и военния живот. Като място, където най-много се ценяха културата и образованието, тук също и негласната съпротива срещу шогуната бе най-отявлена. От около средата на четиринадесети век насетне градските жители се бяха отказали от всякакви военни стремежи и се заеха със занаяти и търговия. Сега те бяха признати за отделно съсловие, като цяло — консервативно настроено.
Между жителите имаше и много самураи, които не бързаха да вземат страна и изчакваха да видят дали Токугава няма да бъдат надвити от рода Тойотоми, както и известен брой издигнали се от низините военни предводители, които, макар лишени от добър произход и от славни предци, успяваха да поддържат значителни по размер частни армии. Оставаше също голямо число ронини като тези в Нара.
Във всички съсловия изобилстваше от хора, готови безогледно да се наслаждават на живота, заради което броят на пивниците и домовете за разврат в града бе просто прекалено голям за размерите му.
Политическите привързаности на голямата част от народа се определяха по-скоро от съображения на изгода, отколкото от съществени убеждения. Те се оставяха да ги носи течението и ловяха всяка възможност, която им се стореше от полза.
По време на назначението на Итакура през 1601 г. в града се разпространи един разказ, според който преди да приеме, той попитал Иеясу дали може първо да се посъветва с жена си. Като се върнал у дома, й казал: „От най-старо време е имало много хора на високи длъжности, които са вършили достойни дела, но накрая са донесли на себе си и своите семейства срам. Най-често причината за това са били техните съпруги или родственици. Ето защо смятам за много важно да се посъветвам за това назначение с тебе. Ако се закълнеш да не се месиш в моите работи като наместник, ще приема длъжността.“
Жена му с готовност се съгласила, като признала, че „съпругите нямат право да се месят в неща от такъв род“. После, когато на следващата сутрин Итакура се готвел да потегли за крепостта Едо, тя забелязала, че якичката на долната му риза е накриво. Едва я била докоснала, когато той я смъмрил: „Вече забравяш клетвата си“. Отново я накарал да се зарече, че няма да се меси.
Общото мнение беше, че Итакура е добър наместник — строг, но справедлив — и че Иеясу е постъпил мъдро в избора си.
При споменаването на неговото име самураите отместиха погледи от Мусаши. Хората на Итакура редовно надзираваха околността и всички стояха настрани от тях.
Някакъв млад мъж си проправи път до откритото място пред Мусаши.
— Чакайте! — извика той гръмко. Гласът беше същият, който ги предупреди преди малко.
— Тъкмо си слизах от паланкина, когато чух, че щяло да има сбиване — продължи Сасаки Коджиро, лукаво усмихнат. — От известно време ме беше страх, че може да стане нещо такова. Ужасен съм, че е тук и сега. Аз не съм на страната на училището Йошиока. Още по-малко пък поддържам Мусаши. Въпреки това вярвам, че като воин и странстващ боец ми е позволено да отправя призив в името на воинската чест и военното съсловие като цяло.
Говореше ясно и красноречиво, но с покровителствен тон и нетърпяща възражение надменност.
— Искам да ви питам, какво се каните да правите, когато стражарите дойдат тук. Няма ли да ви е срам да ви задържат заради обикновена улична свада? Ако обаче накарате властите да разберат какво става, това няма да се приеме като просто сбиване между жители. Но сега въпросът е друг.
— Лошо време сте избрали. Както и място. Срам за цялото военно съсловие е самураи да смущават общественото спокойствие. Като един от вас ви приканвам незабавно да спрете с това недостойно държание. Щом трябва със саби да решите спора си, тогава, в името на небето, следвайте правилата на боя със саби. Изберете къде и кога!
— Съвсем вярно! — обади се Джиродзаемон. — Обаче ако определим време и място, вие можете ли да гарантирате, че Мусаши ще се яви?
— С готовност, но…
— Можете ли да гарантирате?
— Какво да ви кажа? Мусаши може сам да отговори!
— Може би сте намислил да му помогнете да избяга?!
— Не се вмагарявайте! Нали ако се покажа пристрастен към него, вие останалите веднага ще ми излезете насреща. Той не ми е приятел. Няма защо да го защитавам. Ако напусне Киото, трябва само да окачите по целия град известия и да го разобличите като страхливец.
— Това няма да е достатъчно. Няма да си тръгнем тази вечер оттук, ако не поемете задължение да го задържите до двубоя.