Коджиро се извъртя назад. Изпъчи гърди и пристъпи по-близо до Мусаши, който втренчено бе гледал досега гърба му. Погледите им се срещнаха, като погледи на два дебнещи се диви звяра. Младежката дързост на двамата непредотвратимо ги насочваше един против друг. Признаваха един другиму способностите и навярно малко се бояха.
— Съгласен ли сте, Мусаши, да се срещнете с тези хора, както предложих?
— Приемам.
— Добре.
— Обаче се възпротивявам на вашето участие.
— Не сте съгласен да се оставите да ви задържа ли?
— Не виждам нужда от това. В двубоите си със Сеиджуро и Деншичиро не съм извършил нищо подло. Защо поддръжниците им да смятат, че при едно предизвикателство от тяхна страна ще побягна?
— Добре казано, Мусаши. Ще запомня това. Сега, като оставим настрана моето поръчителство, ще назовете ли време и място?
— Съгласен съм на всяко време и място, което те изберат.
— Това също е достоен отговор. Къде ще пребивавате до времето на двубоя?
— Нямам адрес.
— Ако противниците ви не знаят къде сте, как биха могли да ви пратят писмено предизвикателство?
— Да определят време и място сега. Аз ще дойда.
Коджиро кимна. След като се посъветва с Джиродзаемон и неколцина от останалите, се върна после при Мусаши и каза:
— Искат да е в пет часа сутринта вдругиден.
— Приемам.
— Мястото ще е големият бор в подножието на хълма Ичиджоджи, на пътя за връх Хиеи. Да представя дома Йошиока е определен Генджиро, най-големият син на Йошиока Гендзаемон, чичото на Сеиджуро и Деншичиро. Тъй като той е новият глава на школата Йошиока, битката ще се води от негово име. Обаче е още дете и като помощници ще го придружават няколко от учениците в Йошиока. Казвам ви това, за да избегна недоразумения.
След като двете страни си размениха тържествени обещания, Коджиро почука на вратата на бараката. Тя предпазливо се отвори и работниците надзърнаха навън.
— Трябва да имате някое друго ненужно парче дърво — каза грубо той. — Искам да сложа нещо за знак. Намерете ми една подходяща дъска и я заковете на някой прът, дълъг към шест стъпки.
Докато рендосваха дъската, Коджиро прати един от хората за четка и мастило. След като събра всичко необходимо, със сигурен почерк изписа времето, мястото и останалите подробности. Както по-рано, сложиха публична обява, тъй като това бе по-добър залог от личната размяна на клетви. Сега нарушаването на обещанието щеше да доведе до общ присмех.
Мусаши погледа, докато мъжете от Йошиока поставяха табелата на най-видното място в околността. После се извърна небрежно и бързо тръгна към манежа Янаги.
Съвсем самичък в тъмното, Джотаро започна неспокойно да мърда насам-натам. Очите и ушите му бяха нащрек, но виждаше само от време на време светлината на някой паланкин и чуваше далечни отгласи от песните, които някакви мъже си припяваха на път за дома. Уплашен от мисълта, че Мусаши може да е бил ранен и дори убит, той загуби най-сетне търпение и се завтече към Янагимачи.
Преди да е изминал и сто разкрача, от тъмнината се чу гласът на неговия учител:
— Хей! Какво става?
— О, ето ви! — възкликна с облекчение момчето. — Толкова време мина, че реших да видя какво става.
— Не е било много умно това. Можехме да се разминем.
— Много хора на Йошиока ли имаше пред портата?
— Хм, доста бяха.
— Не ви ли хванаха? — Джотаро въпросително погледна лицето на Мусаши. — Нищо ли не се случи?
— Точно така.
— Къде отивате? Къщата на господаря Карасумару е насам. Обзалагам се, че много искате да видите Оцу, нали?
— Много ми е мъчно за нея.
— По това време на нощта страшно ще я изненадате.
Последва неловко мълчание.
— Джотаро, помниш ли онази малка странноприемница, където за първи път се срещнахме? Как беше името на селото?
— Къщата на господаря Карасумару е много по-хубава от онзи стар хан.
— Сигурен съм, че не може да се сравняват.
— Сега през нощта всичко е затворено, но ако заобиколим до входа за слугите, ще ни пуснат да влезем. А като разберат, че водя вас, самият господар Карасумару може да излезе да ви посрещне. О, щеше ми се да попитам, какво му има на онзи смахнат монах Такуан? Толкова неприятни неща ми наговори, че направо ми призля от него. Каза, че за вас най-добре било да ви остави човек на мира. И не искаше да ми каже къде сте, макар през цялото време отлично да знаеше.
Мусаши не отвърна нищо. Докато вървяха, Джотаро продължаваше да бъбри.
— Ето го — каза накрая той, като посочи към задната порта. Мусаши се спря, но не каза нищо. — Виждате ли онази светлина над оградата? Това е северното крило, където живее Оцу. Трябва да стои будна и да ме чака.