— Почакайте само малко — отвърна Гендзаемон и предпазливо обмисли предложението. — Ако хората се пръснат така, в началото само двадесетина ще са в състояние да го нападнат.
— Истина е, но ще го обкръжим.
— Не непременно. Можете да сте сигурни, че той ще си доведе подкрепление. И трябва да запомните, че умее да се измъква, когато е притиснат, така добре, както умее да се бие. Не забравяйте Ренгеоин. Може да удари, докато хората ни са разпръснати нарядко, да рани трима-четирима и после да изчезне. След това ще тръгне да се хвали, че е излязъл срещу повече от седемдесет мъже от школата Йошиока и ги е победил.
— Никога няма да му позволим да ги разправя такива.
— Нашият разказ ще струва колкото неговия. Дори да дойде с поддръжници, хората ще гледат на това тук като на битка между него лично и школата Йошиока като цяло. И съчувствието им ще бъде на страната на самотния боец.
— Смятам — обади се Миике Джиродзаемон, — че от само себе си е ясно — ако той пак избяга, каквото и да си говорим, няма да преживеем този срам. Тук сме да убием Мусаши и не може много да се двоумим за начина. Мъртвите бездруго не разказват.
Джиродзаемон повика четирима мъже от най-близката група да дойдат при него. Трима носеха малки лъкове, четвъртият — мускет. Накара ги да се обърнат с лице към Гендзаемон.
— Може би ще искате да видите какво сме приготвили за всеки случай?
— А! Метателни оръжия.
— Можем да ги поставим на някоя височина или по дървета.
— Няма ли някой да каже, че сме нечестни?
— По-малко ни е грижа какво ще кажат хората, отколкото за това да видим Мусаши мъртъв.
— Добре. Щом сте готови да посрещнете упреците, няма какво повече да добавя — завърши примирено старецът. — Дори Мусаши да доведе петима или шестима души, той надали ще избяга, след като имаме лъкове, стрели и пушка. Но сега ако продължим да стоим тук, може да ни изненадат. Оставям на вас разпределението на хората, обаче ги пратете веднага по местата им.
Черните сенки се пръснаха като диви гъски в блато — някои се мушнаха в бамбуковите храсталаци, други изчезнаха зад дърветата или легнаха по очи върху слоговете между оризищата. Стрелецът с пушка се покатери на широките клони на бора. Докато се опитваше да се намести и да се притули, по Генджиро се посипаха борови иглички и кора.
Като забеляза момчето да шава, Гендзаемон с укор каза:
— Нали още не си се разтревожил? Не бъди такъв страхливец!
— Не е това. Имам борови иглички в гърба.
— Стой мирно и търпи. Това ще ти е от полза. Когато започне боят, гледай внимателно.
От най-източния край се понесе гръмък вик:
— Спри, глупако!
Бамбукът шумолеше така силно, та само глух не би усетил, че навсякъде покрай пътя има скрити хора.
— Страх ме е! — извика Генджиро и прегърна баща си през кръста.
Джиродзаемон незабавно тръгна към мястото на шума, макар нещо да му подсказа, че тревогата е лъжлива.
Сасаки Коджиро ядосано викаше на един боец от Йошиока:
— Очи нямаш ли? Да ме вземеш, моля ти се, за Мусаши! Дошъл съм тук като свидетел, а ти ми се нахвърляш с копие. Що за магаре си ти?!
Йошиока също бяха сърдити и някои подозираха, че той може тайно да ги шпионира. Бяха се дръпнали назад, но продължаваха да му препречват пътя.
Щом Джиродзаемон мина между мъжете, Коджиро се нахвърли върху него:
— Дойдох тук да присъствам като свидетел, а вашите хора се отнасят към мен като към враг. Ако действат по ваше нареждане, то повече от доволен ще съм, при все че съм малко неумел със сабята, да ви предизвикам на бой. Нямам основания да помагам на Мусаши, но пък имам чест, която да браня. Сега ще ми е добре дошло да напоя „Дългия прът“ с малко прясна кръв, че от известно време го пренебрегвам.
Приличаше на бълващ пламъци тигър. Онези от Йошиока, които се бяха оставили контешката му външност да ги заблуди, сега се стреснаха дори само от дързостта му.
Решен да покаже, че не се плаши от езика на Коджиро, Джиродзаемон се изсмя.
— Ха-ха! Ама сте ядосан, а? Но кажете ми, кой точно ви е молил да ставате свидетел? Не си спомням за такава покана. Може би Мусаши?
— Не говорете глупости. Когато слагахме обявата при Янагимачи, аз казах и на двете страни, че ще съм свидетел.
— Ясно. Вие сте казал. С други думи, Мусаши не ви е молил, нито пък ние. Вие сам сте решил да бъдете наблюдател. Е, този свят пълен с хора, които се бутат там, където не им е работа.
— Това е обида! — пресече го Коджиро.
— Махайте се! — извика Джиродзаемон. От устата му хвърчеше слюнка. — Не сме тук да се правим за посмешище.