Поморавял от ярост, Коджиро пъргаво се откъсна от множеството и тичешком отстъпи малко по пътеката.
— Внимавайте, копелета! — извика той и се приготви за нападение.
Гендзаемон, тръгнал подир Джиродзаемон, сега се обади:
— Почакайте, младежо!
— Вие чакайте! — извика Коджиро. — Нямам работа с вас. Ще ви покажа обаче какво става с онези, които ме обидят!
Старецът притича към него.
— Стига, стига, вземате това много навътре! Хората ни са напрегнати. Аз съм чичо на Сеиджуро и от него съм чувал, че сте превъзходен майстор на сабята. Сигурен съм, че сега е станала грешка. Надявам се лично да ме извините за държанието на нашите хора.
— Благодаря, че така ме посрещате. Винаги съм бил в добри отношения със Сеиджуро и желая доброто на дома Йошиока, макар да не ми се струва, че ще мога да бъда сега на ваша страна. Обаче това не е причина хората ви да ме обиждат.
Гендзаемон коленичи в тържествен поклон и каза:
— Напълно прав сте. Надявам се заради Сеиджуро и Деншичиро да забравите станалото.
Старецът внимателно подбираше думите си, понеже се боеше, че ако обидят Коджиро, той може да разгласи каква подла уловка прилагат.
Гневът на Коджиро утихна.
— Станете, господине. Неудобно ми е по-възрастен човек да ми се кланя. — В рязка смяна на настроението сега притежателят на „Дългия прът“ насочи своето красноречие към насърчения за Йошиока и хули към Мусаши. — От известно време съм в приятелски отношения със Сеиджуро и както преди казах, нямам нищо общо с Мусаши. Съвсем естествено е да съчувствам на дома Йошиока.
— Много сблъсъци между воини съм виждал, но не и такава трагедия, каквато сполетя вас. Не е за вярване, че домът, който е давал на шогуните Ашикага наставници по бойни изкуства, може да бъде посрамен от някакъв си селски грубиян.
Думите му се приеха с жадно внимание. Говореше, сякаш нарочно иска да възпламени слуха им. По лицето на Джиродзаемон се изписа съжаление, че е говорил така грубо на човек, който има към дома Йошиока само добри чувства.
Коджиро не пропусна да забележи това и то го подтикна да продължи:
— В бъдеще съм замислил да основа собствено училище. Ето защо не от любопитство ми е станало навик да наблюдавам двубои и да изучавам тактиката на различни бойци. Това е част от моето обучение. Не си спомням обаче някога да съм наблюдавал или да съм чувал за двубой, който да ме е подразнил повече от вашите две срещи с Мусаши. След като при Ренгеоин и по-рано при Рендаиджи имаше толкова много ваши хора, защо оставихте Мусаши да избяга, та да може да се перчи по улиците на Киото? Това не мога да разбера.
Облиза пресъхналите си устни и продължи:
— Няма съмнение, че Мусаши е изненадващо издръжлив за скитащ боец. Аз самият знам това само от двата пъти, когато съм го виждал. Но с опасност да ви се стори, че се бъркам, искам да ви кажа какво съм открил за него. — Без да споменава името на Акеми, той се впусна в разказ. — Първото сведение ми попадна, когато по случайност срещнах една жена, която го познава от седемнадесетгодишен. Като допълних това, което тя ми каза, с други научени тук и там подробности, сега мога доста пълно да ви разкажа за живота му.
— Син е на селски самурай в областта Мимасака. Избягал от дома заради битката при Секигахара и след като се върнал, извършил толкова много жестокости, че го прогонили от селото. Оттогава броди по областите.
— Макар човек без характер, той има известна дарба да си служи със сабята. А телесно е извънредно силен. Най-вече — бие се, без да щади живота си. Заради това обичайните подходи в сабления бой се безполезни срещу него, също както разумът е безпомощен срещу лудостта. Трябва или да го впримчите в капан като зъл звяр, или ще се провалите. Сега обмислете какъв е вашият враг и си съставете план в съответствие с това!
С голяма тържественост Гендзаемон благодари на Коджиро и се зае да опише предпазните мерки, които са взели.
Коджиро кимна одобрително.
— Щом сте били толкова старателни, той явно няма възможност да се измъкне жив. Все пак ми се струва, че бихте могли да измислите и нещо още по-хитро.
— По-хитро ли? — повтори Гендзаемон, като наново погледна самодоволното лице на Коджиро, този път с по-малко възхищение. — Благодаря ви, но ние вече сме направили достатъчно.
— Не, не сте, приятелю. Ако Мусаши дойде направо и открито по пътеката, то навярно няма начин да избяга. Но какво, ако от по-рано научи за вашата уловка и въобще не се появи? Нали тогава всичкото ви хитроумие ще е напразно?
— Постъпи ли така, ще окачим обяви навсякъде из града, за да го направим за посмешище на цял Киото.
— Това без съмнение донякъде ще възстанови доброто ви име, но не забравяйте, че той още ще може да се разхожда насам-натам и да разправя, че сте били нечестни. Приготовленията ви са безполезни, освен ако убиете Мусаши тук и днес. За да стане това наистина, трябва да подсигурите той непременно да дойде тук и да попадне в смъртоносната клопка, която сте му заложили.