Както смяташе Мусаши, един вид живот подобава на обикновените хора, а друг — на боеца. За него е най-важно да живее като самурай и да умре като такъв. От пътя, който е избрал, няма връщане назад. Дори да го насекат на късчета, враговете не могат да изличат това, че е отвърнал на тяхното предизвикателство безстрашно и доблестно.
Насочи вниманието си към това, по кой път да мине. Най-къс и същевременно най-широк и лесен за ходене бе този, по който тръгна Коджиро. Друг, не толкова пряк, беше пътеката, която минаваше покрай брега на Такано, един приток на Камо, излизаше на главния път за Охара и оттам през императорското имение Шугакуин стигаше до Ичиджоджи. Третият вървеше за кратко време на изток, после на север, до подножието на Урю и накрая пресичаше една пътека и влизаше в селото.
Трите пътя се срещаха при големия бор и разликите в разстоянието дотам бяха незначителни. Въпреки това от гледище на малка военна сила, която напада много по-голяма такава, подходът бе от първостепенна важност. Изборът му сам по себе си можеше да реши поражение ли ще последва или победа.
Вместо да размисля продължително време над въпроса, Мусаши спря само за минута и после затича в посока, почти противоположна на Ичиджоджи. Първо мина напряко под подножието на хълма Кагура до едно място зад гробницата на императора Го-Ичиджо. После, като мина през някакъв гъст бамбуков храсталак, излезе при планинско поточе, което течеше през едно село на североизток. Над него се издигаше северният скат на връх Даймонджи. Мусаши безшумно се закатери по него.
Спря за миг да се огледа къде е. Ако тръгнеше водоравно през склоновете на четири последователни възвишения, можеше да стигне до едно място над и зад големия бор, откъдето като на длан да огледа разположението на противника. Също като Ода Нобунага в битката при Окехадзама, Мусаши отхвърли обичайните пътища в полза на един труден обход.
— Кой е там?
Мусаши застина и зачака. Към него предпазливо се приближиха стъпки. Като видя някакъв човек, облечен като самурай на служба у някой знатен придворен, Мусаши реши, че този не се числи към хората на Йошиока.
Носът на мъжа бе изцапан със сажди от факлата, която носеше; кимоното му беше мокро и опръскано с кал. Той издаде лек вик на изненада.
Мусаши подозрително го изгледа.
— Вие не сте ли Миямото Мусаши? — попита мъжът и се поклони ниско, с боязън в погледа.
Очите на Мусаши просветнаха от блясъка на факлата.
— Вие ли сте Миямото Мусаши?
Ужасен, самураят сякаш се олюля леко на нозете си. Настървение като това в погледа на Мусаши не се срещаше често между хора.
— Вие кой сте? — попита отсечено Мусаши.
— Ъ-ъ, аз…
— Стига сте пелтечил. Кой сте?
— Аз… аз съм от дома на господаря Карасумару Мицухиро.
— Аз съм Миямото Мусаши, но какво прави един служител на Карасумару посред нощ тук?
— Значи вие сте Мусаши!
Мъжът въздъхна облекчено. В следващия миг се носеше с главоломна бързина надолу по планината. След факела му оставаше светла диря. Мусаши се обърна и продължи пътя си напреки склона.
— Кура, къде сте? — извика самураят, щом стигна в близост до Гинкакуджи.
— Тук сме. Вие къде сте?
Не беше гласът на Кура, един друг служител на Карасумару, а на Джотаро.
— Джо-та-ро! Ти ли си това?
— Да-а-а!
— Ела бързо горе!
— Не мога. Оцу не може да върви повече.
Самураят изруга под носа си и като се напъна дори още по-силно, извика:
— Идвайте бързо! Намерих Мусаши! Му-са-ши! Ако не побързате, ще го изгубим!
Джотаро и Оцу бяха на около двеста разкрача по-надолу по пътеката. Мина известно време, докато двете им дълги сенки, сякаш сраснали се помежду си, с куцукане стигнат до тази на самурая. Той махна с факлата, за да ги накара да побързат; след мигове вече сам успяваше да чуе тежкото дишане на Оцу. Лицето й изглеждаше по-бледо от луната. Пътното облекло по тънките й ръце и нозе изглеждаше безчовечно и нелепо. Когато обаче светлината я озари, страните й поруменяха.
— Истина ли е? — рече тя задъхано.
— Да, току-що го видях — После самураят добави с по-настоятелен глас: — Ако побързате, ще успеете да го настигнете. Обаче ако си губите времето…
— Накъде? — попита Джотаро, подразнен, че така се озова между развълнувания мъж и болната жена.